Комедията има типични персонажи, всеки от които се отличава не само по характера и задължителната си маска, но и по облеклото и диалекта си, недвусмислено сочещ произхода на героя. Така например:
- лъжливият слуга Арлекино е от Бергамо;
- оттам е и свадливият Бригела;
- кокетното слугинче Коломбина е от Венеция;
- откъдето иде и старият търговец Панталоне;
- хитрият Пулчинела (Полишинел на френски или Пънч на английски) е от Ачера;
Освен тях са съществували още около 100 по-маловажни персонажи, но те са имали по-кратък живот и за тях сме научили твърде малко.
La commedia ha personaggi tipici, ognuno distinto non solo dal suo carattere e dalla maschera obbligatoria, ma anche dal suo abbigliamento e dal suo dialetto, indicando chiaramente l’origine del personaggio. Per esempio:
- il falso servitore Arlecchino è di Bergamo;
- di Bergamo e’anche il litigioso Brigella;
- la serva Columbina è di Venezia;
- da dove proviene anche il vecchio commerciante Pantalone;
- l’astuta Pulcinella (Polacco in francese o Punch in inglese) è di Acerra;
C’erano circa 100 personaggi minori in aggiunta a loro, ma avevano una vita più breve e abbiamo imparato troppo poco su di loro.
ПАНТАЛОНЕ
Можем да приемем Панталоне за първия старец в комедиите. Най-често той е представян като търговец, обсебен от мисълта за важността на парите. Ако е женен, то жена му е млада и хубава и тя често му изневерява. Ако е влюбен, то неговата страст надхвърля дори алчността му, затова и е лесно да бъде надхитрен и подигран. Неговите лакеи, Арлекин и Бригела, дъщерите му, Изабела и Розаура(в някои региони в Италия – Камила и Смералда), като и домашните му прислужнички Фиамета и Оливета: всички те са способни да го измамят в случай на нужда. В някои сценарии може да бъде беден и страдащ, в други – богат благородник, но във всички тях си остава скъперник, от този тип хора, които вземат чирак на работа и го уволняват привечер, само за да си спестят разходите за храната му.
PANTALONE
Possiamo prendere Pantalone come il primo vecchio nelle commedie. Molto spesso, è ritratto come un commerciante ossessionato dall’importanza del denaro. Se è sposato, sua moglie è giovane e carina e lei lo tradisce spesso. Se è innamorato, allora la sua passione va oltre la sua avidità, quindi è facile essere sopraffatto e ridicolizzato. I suoi lacchè , Arlecchino e Brigella, le sue figlie, Isabella e Rosaria (in alcune regioni d’Italia – Camila e Smeralda), così come le sue domestiche Fiameta e Oliveta: sono tutte in grado di ingannarlo quando necessario. In alcuni scenari, può essere povero e sofferente, in altri un ricco nobile, ma in tutti rimane un avaro, di questo tipo di persona che portano un apprendista a lavorare e lo licenziano la sera, solo per risparmiare i costi del cibo.
МАСКА
В пиесите Панталоне е представян с кафява маска с много крив нос, понякога носи очила, има редки сиви мустаци и остра бяла брада. Облечен е в къса червена дреха и прилепнали панталони, традиционното дълго черно венецианско наметало – “зимара” и турски чехли с дълги вирнати върхове. На главата си носи черна шапка без периферия, или червена вълнена барета.
MASCHERA
Nelle commedie Pantalone è presentato con una maschera marrone, con un naso molto storto, a volte indossa occhiali, ha rari baffi grigi e una barba bianca affilata. Indossa abiti corti rossi e pantaloni attillati, il tradizionale lungo mantello veneziano nero – „inverno“ e pantofole turche con punte lunghe e appuntite. Indossa un cappello nero senza periferia o un berretto di lana rosso in testa.
АРЛЕКИНО
Арлекино е ключова фигура в много от сценариите, той е човекът, който насочва симпатиите на публиката. Заедно със своя другар-лакей Бригела са от Бергамо, чийто диалект и говорят. Това е град, естествено разделен на две части, едната от които е разположена на върха на долина, а другата – ниско долу. Затова и двамата другари обясняват разликите в характерите си с различията между двете части на родния им град. Арлекино е простодушен човек, който се ръководи единствено от моментните си желания. Той постоянно забърква господаря си във всевъзможни бъркотии, които сам оправя в края на представленията. Има способността да се появява внезапно, както и да изчезва по същия начин. Знае репертоар от стари шеги, които използва без каквато и да е злоба.
ARLECCHINO
Arlecchino è una figura chiave in molti scenari, è la persona che dirige le simpatie del pubblico. Insieme al suo amico sfigato, Brigella sono di Bergamo, di cui parlano il dialetto. Questa è una città naturalmente divisa in due parti, una delle quali si trova in cima a una valle e l’altra – in basso. Pertanto, entrambi i compagni spiegano le differenze nel loro carattere con le differenze tra le due parti della loro città natale. Arlecchino è un uomo semplice, guidato esclusivamente dai suoi desideri momentanei. Mette costantemente il suo maestro in tutti i tipi di pasticci che si risolve alla fine delle esibizioni. Ha la capacità di apparire all’improvviso e scomparire allo stesso modo. Conosce un repertorio di vecchie barzellette che usa senza malizia.
МАСКА
Арлекин е излизал на сцената с маска с малки цепки за очите от черна кожа. Дяволитите му вежди, както и брадата му са гъсти и четинести, на бузата си има брадавица. Образът му представлява сложна смесица от различни черти, което позволява на зрителя да открие в него каквото поиска въображението му – от сатанинска жестокост до удивление и чувственост.
Костюмът му е своеобразна карикатура от дрипи, с тъмни кръпки, разпилени върху светла материя, и мека шапка, почти винаги окичена с животинска опашка или сноп пера. През 17 век кръпките вече са се превърнали в симетрични сини, червени и зелени триъгълници, скрепени заедно с тънък жълт ширит. На сцената Арлекин винаги носи широка тояжка или пръчка на шут, която използва, за да развлича публиката в моментите, когато вдъхновението от представлението спадне.
MASCHERA
Arlecchino è salito sul palco con una maschera con piccoli ombretti neri. Le sue sopracciglia diaboliche, così come la barba sono spesse e ispide, con una verruca sulla guancia. La sua immagine è una miscela complessa di tratti diversi, che consente allo spettatore di scoprire in lui tutto ciò che la sua immaginazione vuole – dalla crudeltà satanica alla meraviglia e alla sensualità.
Il suo abito è una specie di cartone animato di straccio, con macchie scure sparse su un panno leggero e un cappello morbido, quasi sempre addobbato con la coda di un animale o un fascio di piume. Nel 17 ° secolo le patch si erano già trasformate in triangoli simmetrici blu, rossi e verdi, uniti da una sottile latitudine gialla. Sul palco, Arlecchino indossa sempre un bastone largo o uno scherzo, che usa per intrattenere il pubblico nei momenti in cui l’ispirazione dello spettacolo cala.
… следва продължение
© 2023 Илиана Дечкова