Автор: Лилия Бонева
“ Днес някои жени си правят едно дете – една кукла, един идол, един кумир, и започват да го обожествяват, да го възпитават, да се грижат за него, като не виждат, че в много от случаите, този кумир, който те са си е направили, е един жизнен способ, който да им отвлече вниманието от тях самите, и от проблемите, които те имат да разрешават със себе си. Но Жената-Майка упорито и твърдо е решила да не поглежда към себе си, а да бъде най-всеотдайната Майка, та нали нейната рожба е самият Бог, слязъл на Земята за Нея,нейният Принц, Нейното Съкровище!
С мъжете така и не сполучи, но добре, че Бог е милостив, та й прати това ангелче! Тя е абсолютно всеотдайна Майка, на 1000 процента е в Детето, но когато Детето й за малко го няма тя изпада в невъобразима дупка, целият й живот вече няма никакъв смисъл. Този идол постепенно обаче започва да намразва Майка си, защото никоя Жива Душа не иска да бъде превърната в идол, не иска да бъде ограничена, затворена, обсебена. После Жената- МегаМайка се обръща и казва на своя голям-малък идол – аз дадох всичко за теб, а ти ме поруга, а идолът й отвръща – Мамо, ти си толкова добра майка, но защо просто не погледнеш в Бездната в себе си.“
Ivaylo DobrevSt
~~~~~~
Предполагам,че авторът на този текст Ивайло Добревст е имал предвид онзи тип майки на синове,които сме чували да казват “ Аз родих идеалният мъж“. Наблюденията ми са,че обичайно тези майки са жени,дълбоко разочаровани от мъжа до себе си,а оттам и към цялата мъжка половина на света и се отдават на една всепоглъщаща майчина грижа и опека,която те наричат “ любов“ и която много прилича меко казано на “ мечешка услуга“ за сина им. Срещала съм я практиката си баби,които са така отдадени – обикновено към внуците,рядко към внучките си. Те могат дори да изместят изцяло майката и бащата в живота на внукс си и да се превърнат във “ вся и всьо“ за него при живи родители. И докрая да си останат най- значима фигура в живота им.
Сложен е и случаят, когато липсва мъжката фигура в една семейна конфигурация,а се отглежда момче само от жените в семейството – майка,баба,леля,по- голяма сестра/и,и всички се въртят на пръсти около малкото момче.Това е тотален дефицит на мъжка енергия и на мъжки модел в живота на момчето. Липсата на бащата и / или мъжка фигура като дядо,вуйчо или чичо ,кръстник или близък приятел на семейството белязва целия живот на едно момче, особено във възрастта след третата годинка.
И всеки го проявява по различен начин още през детството, най- вече в тийнейджърска възраст като е най-видно след 20 годишната възраст. А отношенията с майката,жертвала и отдала живота си на единствения си син, варират в крайности:
- или изцяло се откъсва и обръща срещу майка си;
- или на свой ред се жертва за майка си и влиза в ролята на съпруг на майка си,а тя заема мястото на неговата съпруга/ партньорка и така той остава “ женен за майка си“;
- синът проявява лоялност и да започва да се държи като липсващия баща,дори и ако никога не го е виждал и познавал – повтаря го в поведението си като по този начин напомня за изключения си баща.
Възможни са и други сценарии ,но всяко залитане в посока “ аз съм и баща ,и майка“ ( в това число и капанът на самотното родителство), всяко поставяне на детето на пиедестал от родителя/ родители е голямо нарушение на закона за реда и йерархията,което ние ,родовите терапевти наричаме “ заплитане“. Отделна тема е и за всеотдайността ,която от родова гледна точка също е нарушение,но на закона за баланса. Подобно нарушение автоматично създава предпоставки за появата на нов член на рода,който да бъде всеприемащ…а никой не желае това да се случва, нали?
Мили майки,отдали живота си на сина си,тази майчина всеотдайност е всичко друго,но не и любов,а още по- малко – майчина. Това е реакция на егото,не на любовта. Законът за любовта в рода гласи,че родителите дължат на децата си грижа и отговорност ( до една определена възраст и само към децата си,не са длъжни да отглеждат внуците си като свои деца), а децата като по- малки връщат любовта си под формата на почит и уважение към родителите си.
Всеки човек има и майка, и баща – позволете на сина си баща му да присъства в живота му, не заставайте на пътя им един към друг – това е изключително важно за него,и за вас като майка,ако искате да отгледате и възпитате един пълноценен за себе си, за семейството и за света човек. Всеотдайността в майчинството е само от 0 до 3 годишната възраст, когато детето ви изпитва физическа и емоционална нужда да бъде неотлъчно до майка си денонощно. Последствията от тази липса в тази възраст са емоционални рани,които болят и се носят цял живот от децата,като последствията от тях се усещат от всички, с които общува.
А цената,която плащат тези синове виждам почти всеки ден ….
Лилия Бонева
родов терапевт
по метода на Аида Марковска
“ В корените ни се крият живителните сили,от които се нуждаем всички“