Отивам на гурбет

През лятото на 2012 г. бях без постоянна работа. Давах уроци по италиански на една жена по скайп. Междувременно разбрах, че тя има фирма, чрез която набира персонал за почистване в Италия. Изкуших се. След години зад бюро имах нужда от почивка на мозъка и работа, свързана с движение. Имах късмет, че за лятото им трябваше сменник за три месеца, когато постоянните работнички се прибираха за лятна отпуска в България. Съпругът ми не беше особено очарован от шантавите ми, спонтанни пориви за пътуване, още повече, че трябваше да гледа сам две подрастващи деца три месеца. Но… офертата си струваше и в крайна сметка склони. Уговорката беше да се върна към края на септември, когато децата започваха училище.

Трябваше да летя на 3 юли, а на 5-ти децата имаха участие на Европейския шампионат по фолклорни изкуства и нямаше кой да ги заведе ( таткото – дежурен). Брат ми! Обича да пътува и да се шматка, също като мен. Двамата с жена си с удоволствие поеха ангажимента достойните им племенници да се представят в Несебър. Уредих и това.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 2 – Изгубих се

Полетът мина добре. За втори път се качвах на самолет и на излитане предвидливо си затворих очите, за да не ми се вие свят. Кацнах на летище Бергамо и първото нещо, което почувствах беше влажната жега, която буквално ме смаза. Имах чувството, че с всяко вдишване дробовете ми се пълнят с вода. Звъннах на бившата ми ученичка и настояща шефка и тя каза, че ще се забавят. Тръгнах да звъня на мъжа ми. Набирам аз номера 089 и т.н., в роуминг съм и ми вдига някаква дама и ми плещи на италиански диалект ( не го разпознах). Обяснявам аз, че търся Димитър, извинявам се за грешката, затварям и пак набирам. Отново ми отговаря същата жена, този път на разбираем италиански. Била от Сицилия. Посмяхме се хубаво и се чудехме защо звъня в България, а обаждането отива при нея.  В някакъв момент ми светва лампата, че трябва да набера с 0039 … Воала! Отсреща прозвуча гласът на любимия.  Уточнихме някои неща, аз пуших, пих кафе, пих вода… доста почаках. Дойдоха с някакъв раздрънкан бял бус. Милена ми представи шефа, който между другото беше и неин интимен приятел.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 3 – Преследването

Не го харесах. Висок, слаб, почти мършав, с лице на плъх. И той не ме хареса. Още в буса започна да се заяжда… уж закачливо. Казаха ми, че отиваме първо в Милано, защото имали работа. За мен нямаше значение, даже по-добре. Оставиха ме пред Дуомото и Галерията и се уговорихме да се чуем, когато свършат. Катедралата беше величествена. Досега не бях виждала нищо такова като архитектура, големина… абе класа. Площадът беше пълен въпреки жегата. Тръгнах да си търся място покрай стените, да поседна на сянка. Група японски туристи с овесени фотоапарати на врата минаха през мен като ято птици. Класика. По едно време чух руска и полска реч. Пъстър свят, глъчка, народ… животът кипеше около мен, а аз се давех във влага. По едно време си дадох сметка, че ако не се наредя на опашката, вероятно друг случай няма да имам да вляза в тази величествена катедрала, а това беше равно на позор. Да кибичиш покрай стените на сянка и да не влезеш… Наредих се. За съжаление вътре не даваха да се снима.

Милано е основан от келтски племена около 600 г. пр. Хр. Когато римляните завладели града, го прекръстили на Медиолано – земята в средата.  Благодарение на стратегическото си разположение – по средата на плодородната долина на река По, градът бързо се превърнал във важен търговски център в Римската империя. Днес Милано е вторият по големина град в Италия.

Катедралата или Il Duomo  е посветена на Рождество Богородично и е символ на Милано. Строежът й е започнал през 1386 г. и не е бил завършен в продължение на 500 години. Тя е шедьовър най-вече  на късния готически стил. Фактът, че този стил не се среща никъде другаде в Италия, прави катедралата още по интересна. Изградена от бялo-розов мрамор от Кандолия и съдържа елементи от различните стилове, които са на мода в течение на няколкото столетия, през които е построена – от Готиката през Барока и Неокласиката до Неоготиката. Общата ѝ площ е 11 700 m2. Има 3400 статуи.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 8 – Нощ под звездите и Три дни път с камили

Чувала бях, че католическите катедрали и църкви са много по-различни от нашите, но гледката ме впечатли много. Красота, изящество, статуите бяха като живи. Не знам колко време останах вътре, но в някакъв момент навалицата ми дойде в повече и излязох. Моите хора още ги нямаше и реших да се разходя до другата забележителност – Галерията или Galleria Vittorio Emanuele II. Представлява покрита пешеходна улица свързва Пиаца дел Дуомо с Пиаца дела Скала. Характерни за Галерията са елегантните заведения и магазини, някои на известни модни марки като Прада, Луис Вютон и др., Още от откриването си тя е място за срещи на миланската буржоазия. Построена в неоренесансов стил, тя е сред най-известните образци на европейската желязна архитектура, Галерията често се смята за един от първите примери за търговски център в света.

Моите хора дойдоха, Милена ме снима и после отидохме да хапнем. Пица с прошуто крудо и рукола. Не помня какво пих, ама хапнах доволно. Плащаше Шефа. В късния следобед търгнахме за Сан Мартино Буон Алберго – малко градче в непосредствена близост до Верона. През Верона само минахме транзит, в града имаше стачка и попаднахме в задръстване, показаха ми отдалеч и прословутия балкон на Ромео и Жулиета… нещо, което не ме впечатли, предвид, че историята е измислена, къщата е изкуствено набелязана за туристическа атракция.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 4 – Мароканска чест

Градчето не беше голямо, около 15 хил жители. В покрайнините имаше жилищни блокове, подобни на нашите, но масовото строителство беше къщи. Пъстри и еднакви, наредени като в аптека. Квартирата ни беше в центъра на Piazza del Popolo, малък, кокетен апартамент в стара сграда, лъхаща малко на соца. Разтоварихме багажа и ми обясниха, че ще живея в началото при тях, после ще ме преместят в квартирата при другите две колежки. Оставиха ме да се изкъпя ида си почина. На работа щяхме да ходим на другия ден вечерта.

Работата се състоеше в почистване на магазини в големите молове, разположени извън града, в индустриалната зона. Само вечер, от 20 ч до когато свършим, обикновено 4-5 сутринта. Първата вечер щяха само да ми покажат, нямаше да оставам за цяла смяна. Изкъпах се и излязох да се разходя. Чувствах се странно. Хем ми беше любопитно, хем едно такова тягостно и потиснато. Поразучих района и се прибрах. Хапнахме, а хазяите ми дадоха инструкции за разделното събиране на боклука.

На следващата сутрин станах късно, отново смазана от жегата. Не можех да дишам и това си е. Пуснах лаптопа и видях съобщение от брат ми, че на някакъв линк мога да гледам изпълнението на децата в реално време. Зачаках… Интернетът прекъсваше… или пък предаването на живо не беше много добро, но все пак гледах и ревах от умиление. Шефа и Милена и те гледаха.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 5 – Отивам в Падова

После Той започна да ме разпитва. Защо съм в Италия, имам ли заеми, как сме с мъжа ми, имам ли приятели тук… и виждах как моите отговори не му харесваха. Той пък ми ставаше противен с всяка минута. Дадох си сметка, че не остана доволен, защото се оказа, че съм… независима. В близкия град имах роднина, имах човек в Милано (бившият ми шеф в България – италианец, като разбра, че ще пътувам, ми даде координати на брат си и каза, че при нужда винаги мога да му се обадя), имах роднина и в южна Италия. Имах съпруг и стабилно семейство, нямах заеми, бях дошла да си развея задника по-скоро. С една дума при мен липсваха обстоятелства, чрез които да бъда манипулирана по какъвто и да е начин. И това не се понрави на Плъха.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 6 – Саботажът

Вечерта той ни закара с кола до работното място, а Милена каза, че после ще се върнем пеш, за да ми покаже пътя, по който щях да вървя всеки ден. Мястото – МОЛ като нашите, както вече споменах в индустриалната зона в края на града. Трябваше да чистим няколко магазина: „Зара“, „Масимо Дути“ и още два-три, чиито имена не помня. Почистването се състоеше в пускане на прахосмукачка, стирка, бърсане на праха навсякъде по рафтове и артикули, почистване на огледалата в пробните и витрините, изхвърляне на кошчетата. Абе работа си имаше.

Запознах се с колежките – и двете Анелия. Едната оставила малко дете и мъж в София и дошла да се бори за насъщния. Другата и тя в търсене на по-добър живот. Симпатични момичета бяха, приеха ме радушно. Останалата част от бригадата бяха момчета с някаква почистваща пода техника, които временно щяха да работят заедно с нас. Молдованец, мароканец и младо семейство мъж и жена от Шри Ланка.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 7 – Изгонена

Поседяхме около два часа и се прибрахме. Аз като че ли запомних пътя, половин час вървене нормален ход. Набелязах си разни обекти по пътя – къде да завия и т.н. Гадното чувство не ме напускаше. Като лягах така ме тресна параноята, че реших да спя с паспорта и парите под възглавницата и общо взето само в тоалетната не ги носех. Така няколко дни… знае ли човек, можеше да ми ги откраднат, да ме отвлекат, да ме упоят, да ме продадат за бяла робиня… ей такива щуротии ми минаваха през главата, които всъщност до някъде имаха резон.

ПЪРВИ ДОСЕГ С ИТАЛИЯ – част 9 – Последващи разкрития

© 2025 Илиана Дечкова