Предлози In или А на италиански Притежателни местоимения в италианския Volerci sostantivo participio passato irregolare Неправилни глаголи Местоимения за пряко допълнение Причастие на италиански

Инфинитив на италиански език (Infinito): Правила

Споделете тази публикация на:

Правилното разбиране на формата за инфинитив на италиански език (infinito) е от съществено значение за ученето на спреженията.

Инфинитив  е нелична, неизменяема глаголна форма, характерна за голяма част от съвременните езици. Инфинитивът се смята за изходна форма на глагола и в повечето езици се представя като основна форма в речниците. Използва се като сказуемно допълнение или като подлог (по-рядко).

В българския език инфинитивната форма е отпаднала отдавна. В италианския език глаголите в инфинитив окончават на:

“-are” – 1-во спрежение

“ -ere” – 2-ро спрежение

“ -ire” – 3-то спрежение

Съществуват и няколко изключения:

– глаголи с окончание „ – porre” (латинска форма „ – ponere” )

– глаголи с окончание „ – durre” (латинска форма „ – ducere” )

– глаголи с окончание „ – arre”

Инфинитивът мже да бъде в сегашно или в минало време – infinito presente o infinito passato

ИНФИНИТИВ в СЕГАШНО ВРЕМЕ – INFINITO PRESENTE

Употреба (на български превеждаме съответния глагол с частицата „да” – глаголи от свършен вид):

  • в инструкции: Scrivere la domanda di assunzione – Да се напише молба за назначаване
  • като съществително: Il mangiare troppo ti fa ingrassare – Прекаленото ядене предразполага към напълняване
  • като субект: Camminare a piedi fa bene alla salute – Ходенето пеша е добре за здравето
  • във въпросителни фрази: Andare? – Да отида?
  • във възклицателни фрази: Comportarsi cosi! – Да се държи по този начин!
  • предшестван от предлог: Ad essere sincero ……. – Ако трябва да бъда честен ……..

ЗАБЕЛЕЖКА: използва се и във фрази, където двете действия се извършват от един подлог, едновременно:

– Abbiamo visto Carla giocare a tennis = L’abbiamo vista mentre lei giocava tennis – Видяхме Карла, докато играеше тенис (ние я видяхме, тя играеше)

ИНФИНИТИВ в МИНАЛО ВРЕМЕ – INFINITO PASSATO

Употреба: Използваме, за да изразим действие, което е станало преди друго минало действие; и двете минали действия са извършени от един подлог.

Образуване: инфинитив на AVERE или ESSERE плюс МИН.ПРИЧАСТИЕ на другия глагол

– Siamo venuti dopo essere passati da Carlo – Дойдохме, след като бяхме минали през Карло

– Alle due e mezza dovevo essere giá partita – В два и половина трябваше вече да съм заминала

© 2026 Илиана Дечкова