This reading is NOT intended to provoke political debates, conspiracy theories, to give an assessment in the style of "who is wrong - who is right", nor to demonstrate a manifestation of disrespect to General Mutafchiiski.

Let's laugh, let's have fun... and to remember. And then everyone learns a lesson for himself.

The texts and photos are from the Internet, mainly Facebook - collected, arranged and edited by me. They are works with an unknown or unspecified (anonymous) author. According to "Small Interpretive Dictionary of the Bulgarian Language", Stoyan Burov and Penka Pehlivanova, 1998 edition, aphorisms and epigrams in the form of texts and pictures can be categorized as modern Bulgarian folklore and in the sense of Art. 4 item 3 and art. 6 para. 1 of the ZAPSP are not subject to copyright as far as primary sources are concerned.

In times of crisis, no matter how dire the situation, man has one quality that helps him survive. Nevertheless. And that's the laugh. Despite the fear, despite the difficulties, people find the strength to summarize the situation and express their emotions in songs, poems, pictures. This is how folk folklore was born.

Нуждата от злото

Човечеството получи болестта, от която се нуждаеше. Спряхме да уважаваме здравето си, затова се разболяхме достатъчно, за да осъзнаем кое е най-важното.

Вече не оценявахме природата, затова се разболяхме от болест, която ни накара да осъзнаем колко ценно всъщност е да бъдеш сред природата.

Спряхме да работим върху семействата си, затова болестта ни заключи в домовете ни, за да се научим отново да функционираме като семейство.  Спряхме да ценим възрастните хора и болните и се появи тази болест, за да ни напомня колко са уязвими.

Спряхме да ценим здравните специалисти и фармацевти, за да разберем колко са незаменими… Спряхме да уважаваме учителите си и болестта затвори училищата ни, за да могат родители сами да опитат ролята на учители…  Мислехме, че можем да купим всичко, да бъдем навсякъде и с всеки, затова получихме тази болест- за да осъзнаем, че нищо не е даденост.

Алчността ни обърка – прекарвахме свободното си време в търговските центрова, затова болестта ни затвори, за да разберем, че не можем да си купим щастие. Обръщахме огромно внимание на външния си вид и се конкурирахме помежду си, затова тази болест закри лицата ни, за да разберем, че красотата е преходна.  Мислехме си, че сме владетелите на тази земя, затова се разболяхме от тази болест – за да може нещо миниатюрно, което дори не можем да видим, да ни укроти, да ни даде урок и малко смирение.

Тази болест отне много от нас, но също така ни дава възможност да научим толкова много и да разберем кое е най-важното в живота.  Имаме болест направо по мярка. Ние – човешкият род, вероятно наистина сме имали нужда от нея.

… to be continued