Бяла зима
Зима настъпи, пухкав сняг се рее,
Вятърко задуха и фъртуна вее…
Тихо спят децата, свити под юргана,
огънят ги грее, стопля им душата.
Сладък сън сънуват: “Коледа дошла е!
Кротко под елхата, чака ги шейната”.
Зимна приказка
Сняг вали, сняг вали, духат ветровете зли!
Вънка зимата лудува и полята чак затрупа.
Но пързалки пак ще има в тая люта, бяла зима.
За децата туй е знак – ще играят вън до мрак.
Снежко Белодрешко
С бял кожух дохождам аз, да зимувам тук при вас.
Вънка духа – не ми пука. Вятър вее – аз се смея.
Аз съм Снежко Белодрешко и земята оголяла я обвивам цяла със покривка бяла.
Но когато слънце пекне, мойта сила вече секва.
Ни се вея, ни се рея, а полека си изтлея.
А премяната ми бяла, като ручей малък теква.
© 2023 Илиана Дечкова
© художник: Деница Димитрова – 7 г.