Празник на лозарите и виното в по-стари времена, а днес и празник на любовта. По стар стил се празнува на 1 февруари, но повечето хора честват Трифон Зарезан на 14 февруари. Още от времето на траките по нашите земи се е развивало лозарство и винарство. Богът-покровител на виното и лозарите траките наричали Сабазий или Дионис. Той е предшественик на християнския Св. Трифон.
Легендите за Трифон и Дионис са много идентични. Трифон се подиграл на Света Богородица и Бог го наказал, като направил така, че да си отреже носа с лозарския косер. От тогава носът му е чип, но хората го тачат и почитат. В легендата за Дионис пък се разказва, че цар Ликург се подразнил на веселата свита на Дионис и ги изгонил. Богът се разгневил и замаял ума на царя. Той си помислил, че зарязва лозата, а всъщност убил сина си.
Как почитат празника на виното в Германия
В ранната утрин на празника стопанката омесва погача, украсена с различни символи на плодородието: птици, грозде. Пече кокошка, пълнена с булгур или ориз. Когато всичко е готово, тя дава гозбата на мъжа си и го изпраща на лозето с нова, шарена торба. Задължително му слага и бъклица с вино. Всички мъже от селото се отправят към лозята, нарамили торби с вино и храна. Застават срещу изгрева на слънцето и се рекръства три път. След това отрязва първите три пръчки от лозите и полива мястото със свтена вода, пепел и червено вино. Пепелта разбира се е запазена от Бъдни вечер. И понеже стопаните знаят, че лозето не ще само молитва, ами и мотика, те веднага се залавят за работа, макар и облечени в празнични дрехи. Така започва пролетната резитба на лозята, а от там и празникът се нарича Зарезан. И като на всеки празник, има редица ритуали, които се изпълняват, за да даде плод лозата и да стане виното руйно и червено.
Повече за празниците и обичаите можете да прочетете в сборника
Фольклорный сборник "Жили-были - нравы и мировоззрение болгар"
Лозарите си избират „цар”. Това обикновено е най-знаещият лозар или този, който има най-хубави лозя. Правят му корона от отрязаните вече лозови пръчки и го закичват с венци. В някои села лозарите режат цели снопове пръчки и после ги раздават в селото за берекет. Колкото повече дадеш, толкова повече ще ти се върне. Някъде пък първата отрязана пръчка от лоза стопанинът носи в дома си и я слага пред иконата. Първо зарязва „царят” и полива с вино. След него останалите. После мъжете се отдават на празник и веселие. Колкото повече вино изпият, толкова реколтата ще е богата.
Но празникът не свършва на лозето. Мъжете се прибират в селото и празненствата продължават. Като една дружина те се движат заедно и обикалят по къщите. А домакините се надпреварват да ги посрещат и да ги почерпят, че да благослови „царят” дома и стопанството им. Когато обиколят навсякъде и нарекат благословиите си, лозарите се събират в дома на „царя” и продължават празника. Веселието продължава до вечерта. Въпреки, че денят е посветен предимно на лозарството, ако в някоя градина плодните дръвчета не раждат, стопанинът на този ден извършва ритуално сплашване. Още преди изгрев слънце, мъжът замахва с брадва уж да отсече дървото и го казва с думи. С него има и друг човек, обикновено някой от синовете, който го възпира и го уверява, че тази година дървото непременно ще даде плод.
С празника на виното се отбелязва и започването на земеделската дейност, която ще завърши чак на есен, когато дойде ред да се прибира гроздето.
© 2023 Илиана Дечкова