Що е то НЛП?
Много се говори в последните години за НЛП (невро-лингвистично програмиране). Ето и причините темата да става все по-актуална. НЛП е съвкупност от техники. Няма значение кой, кога и защо ги е измислил. Принципът на НЛП е да се използва всичко, което дава добри резултати. Техниките не работят за всички хора и във всички ситуации. Затова в НЛП има и втори принцип: ако една техника не работи, използвай друга. Не е нужно да робуваш на догми. Просто пробваш и виждаш кое е най-удачно. НЛП подобрява комуникацията и най-вече тази със себе си. НЛП създава доверие. Оттук е лесно да разберем защо можем да спечелим повече в бизнеса или да продадем повече. И не само. НЛП не е медицина! НЛП не лекува болести и не е психотерапия. Методите на НЛП могат да бъдат полезни при хора, които имат по-сериозни душевни проблеми, но задължително трябва да се прилагат от правоспособни медицински лица. НЛП може да ни помогне да си изясним ценностите в живота, да си поставим значими цели в съответствие с тези ценности и да ни помогне да си изградим мощна мотивация, за да ги постигнем. А това води до удовлетворение от живот и до неизразимо чувство на щастие.
Човекът е социално същество, създадено да общува със себеподобните си. Общуването се осъществява основно в две направления – вербално и невербално. Днешният човек все по-малко владее изкуството на невербалното общуване. Комуникацията между хората не е само предаване на факти чрез букви или звуци. Комуникацията е също така чувства, емоции. Често събеседникът ни казва с думи едно, а поведението му – поглед, стойка, излъчване говорят съвсем друго.
Отношенията учител – ученик в класната стая
Отношенията между учител и ученик по време на урок са важни за правилното и качествено протичане на часа. Преди всичко те трябва да бъдат такива, че учениците да не влизат със страх в класната стая. Обучението трябва да е насочено към ученика. Той трябва спокойно да участва в учебния процес, без страх от грешки. За да си свърши работата, учителят разбира се трябва да има авторитет, но той трябва да е разбиращ, да позволява на учениците да задават въпроси, ако не са разбрали материала, атмосферата да е ведра; учитеят да поправя грешките така, че ученикът да получи конструктивна критика, а не да чувства притеснение, че е знае.
Ако всичко от горното отсъства в класната стая като отношения и атмосфера, се получава нездрава обстановка, в която учениците блокират, стават неуверени. От страх да не бъдат порицани от преподавателя или да не станат обект на подигравки от страна на съучениците сине смеят да задават въпроси ако не са разбрали материала и се прибират у дома с неясноти и празнини, които след това се натрупват и трудно се попълват. Резултатът: новия материал остава неусвоен.
Ако учениците се чувстват неуверени и се страхуват от грешки те, дори и да знаят, не смеят да вземат участие по време на урока и така учителят често не успява да добие ясна представа за знанията и уменията на всеки ученик.
В началото на тази учебна година четири нови паралелки от девети клас започнаха изучаването на италиански език при мен като втори чужд език от ЗП. Не познавах учениците, нито те мен. Още в първите часове забелязах по-плахите и по-нахакани ученици. Стараех се да обръщам внимание на всички. Обстановката в моите часове е предимно ведра, рядко се налага да повишавам тон, ако започнат да шумят. Дори и в шума обаче, децата работят, обясняват си едно на друго, не се притесняват да ме питат дори и по няколко пъти едно и също, а аз, колкото и да ми е досадно понякога да обяснявам граматика на ниво А1 по няколко пъти на ден, се старая да отговарям с усмивка така, че детето да не се чувства глупаво заради това, че не е разбрало. Когато ги изпитвам се старая да им внуша, че за мен е по-важно да видя мисъл и работа; защото поне на този етап, когато тепърва започват да изучават езика, грешките за мен са част от работния процес и е съвсем нормално да грешат.
Резултатът от вече втора година работа – децата влизат в моите часове с усмивка и желание да работят. Знаят, че няма да бъдат ощетени в оценяването, спокойни са, че ако се издънят, еднократно да речем, ще им спестя така ужасната двойка. Защото моята цел не е да си пишем двойки и шестици, а в края на обучението си да излязат от училище усвоили в някаква степен италианския език. Да, всеки ще го усвои в различна степен. Важното е да умеят да го ползват. И да добият усещането, че човек не трябва да се срамува от грешките си, защото те са част от ежедневието ни. Човек се учи докато е жив, а докато учи е нормално да греши.
© 2023 Илиана Дечкова