Първата йерархия откриваме в семейството. Оттам произлиза редът, който не се клати. Затова не бива с лека ръка да се пренебрегва семейството като форма, защото то е нещо живо, което пази ревниво статуквото си. Без ред не е възможно семейството, а оттам не е възможно да бъде продължен Рода, Народа, Нацията. Нищо не може да се сътвори без любов – нито дете, нито дом, нито шарка по килимите.

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Традиционното българско облекло присъства във всекидневния живот – в ежедневния и в празничния бит, в системата на културата. Облеклото е спътник човека винаги и навсякъде от момента на раждането, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължителни са новите, или венчалните дрехи. В миналото тя е била като вид документ за самоличност. По отличителните й белези се е разбирало от коя област идва даден човек, от кой род е, дали е семеен или не, материално му състояние, дори са изразявали временни настроения и преживявания.

Традиционното народно облекло е най-пълноценният източник за разкриване на етническото единство и многообразие на традиционната българска култура. То е преди всичко дело на домашното производство – на женския усет и творчество. Мястото на мъжете в този процес е незначително: в отделни случаи те участват в обработването на кожи или при съшиването им в части от облекло. Традиционните текстилни материали за изработка на тъкани за облекло са ленът, конопът, вълната, коприната и памукът, който навлиза масово в домашното тъкачество през втората половина на 19 в. Кожата заема сравнително ограничено място – за калпака, ногавиците, цървулите. Тя традиционно присъства главно в състава на мъжкия костюм, разпространен във високите планински области. Структурата на българските народни носии е сложна. Променя се в зависимост от конкретните условия на труд и начина на живот в патриархалното българско село.

Вълната е от животински поризход – символ на дивото и долнното. Но тя бива облагородена от човешкия труд след предене, плетене, боядисване и вече е знак за овладян хаос. В този материал има и друга символика. Космическият ред е горе – среда – долу. Елементите на този ред са лен (светът на горното, на святото – вълна (светът на средното, на земното) – кожа (хаосът и долният свят).

    Интересен е начина на обличане на древните българи:

– ленена риза /свързвана с най-святите моменти от живота на човека – кръщение, сватба, смърт/;

– вълнени горни дрехи /видимият облик/;

– кожени елеци и кожуси /обточени с кожа краища на дрехите с предпазна функция/.

Това може да се свърже и с троичния състав на човека – дух, душа и тяло. Може би подобно послание има и в тройните ковчези, в които са погребвани египетските мумии – като прехода от свято към по-примитивно е именно от вътре на вън /злато – дърво – камък/.

Три са основните компонента на българската шевица – ритъм, симетрия и контраст.Те са общовалидни по цялата етническа територия.Шевичните композиции в сравнение с тъканите са по-разнообразни,благодарение на техниката на орнаментиране.Отделните елементи на облеклото функционират като семейни и възрастови знаци, а тяхната комбинация в продължение на векове ни дава богата информация за определени обреди и обичаи, за социален и икономически статус. Правото да притежава на всяка отделна част от облеклото – риза, горна дреха,връхна дреха, се придобива при преминаване в по-горна степен на социалната йерархия. Ризата се придобива след кръщението на детето.

До навлизането му във фертилна възраст и придобиването на горна дреха, която ще го отличава по пол, децата са облечени само с ризки и опасани от кръста надолу с престилки. При встъпване в брак, идва следващата придобивка – връхната дреха. Същото важи и за украсата на дрехите. При малките деца такава липсва или е бедна, но рязко се увеличава при готовите за брак младежи. Дрехи с най-пищна украса носят младите жени и мъже, вече встъпили в брак. Дрехите им показват тяхната значима роля във възпроизводството. Липсата на украса при старците е белег за отпадането им от, този процес. Дрехите са един вид степенуване на социалния статус: още не – вече да – още да – вече не.Костюмите най-общо се разделят на вътрешни – конопена или ленена риза и външни – вълнена горна дреха и/или най-външно кожено облекло. По отношение на кройката не се допуска никаква закръгленост; всички части на дрехата са във формата на правоъгълник, трапец, ромб/ квадрат.

© 2024 Илиана Дечкова