Денят на „бабите-акушерки”
Празник на жените, които в миналото са помагали при раждане. На този ден се правят много обреди, които символизират почит и уважение към акушерките от миналото.
Майките на деца до три годинки още преди да изгрее слънцето, отиват на чешмата или извора да налеят чиста вода. В съда, в който наливат задължително слагат здравец или босилек. За да изразят своята благодарност към бабата, която е помогнала при раждането, младите жени отиват в дома на бабата с нова кърпа и калъп сапун, за да и „полеят” с налятата сутринта вода. Поливането се извършва вън, на стълбите, под плодно дърво или върху дръвника. На една баба може да гостуват много жени. Всяка една от тях подава на бабата сапуна, полива й, за да се измие и я дарява с кърпата. При поливането бабата плисва с шепите си нагоре водичка и скача три пъти, изричайки: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ След това бабата накичва невестата със здравец, вързана като мартеница – за здраве.
Като се изредят всички да поливат, даряват бабата с още дарове, които слагат на и рамо – чорапи, ризи, платове. А тя завързва на децата, които е изродила червено и бяло конче със сребърна монета и им подарява чорапки и ризи.
Повече за празниците и обичаите можете да прочетете в сборника
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
По обед бабата-акушерка посреща на празнична трапеза своите булки гостенки. Всяка жена е донесла баница, печена кокошка, погача и бъклица с вино или ракия. Целува ръката на домакинката и й подава подноса с храните. Снахите и дъщерите на бабата имат за задача да подредят една голяма, хубава и богата трапеза и буйното и весело угощение започва, придружено с много танци и песни. Често бабата си слага на врата „гердан“ от червени чушки и прави ритуал за повече плодовитост на жените, като кади с керемида под полите им.
След пиршеството в дома на бабата се появяват и мъжете. Кулминация на празника е обредното окъпване на жената-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените понасят старицата отвън и я качват на шейна или двуколка, но може да я положат също и в голям плетен кош. Мъжете се преобличат като „волове“, поставяйки си кожени маски и рога и влачат шейната из селото. Бабата бива заведена на реката и там двуколката, в която се вози, се обръща. Шумната дружина измива възрастната във водата. Обредът е разпространен по българските земи като „влечугане“ на бабите. Празничният ден завършва на селския мегдан, където се завива голямо хоро, на което се хващат всички.
Това е обичай появил се през вековете, но днес този ден се посвещава на лекарите, изродили деца и е израз на благодарност към тях. Нарича се още и Ден на родилната помощ, отбелязван официално от 1951 година.
© 2023 Илиана Дечкова