Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
От прастари времена хората са се страхували от природните стихии. Природата е била загадка за тях и древните са я обожествявали. С развитието на цивилизациите се появяват много богове, пазители на различните природни стихии, които всявали ужас и у ранните християни. Те също смятали, че природата има божествен произход и че сам господ-бог е нейния създател. Така християнството умело се вплело в много от древните езически традиции. Българинът като суеверен човек изпитва страх и в същото време боготвори природата. Той е стигнал до извода, че ако реши да се бори с нея, ще загуби. Природата винаги си отмъщавала на тези, които са посегнали да я унищожат. И за да умилостивят природата, българинът ú посвещава тези празници. Така на тях той принася жертви, които имат същата цел, а тя умилостивяване на природните стихии.
I. Видове празници
1. По своята същност народните празници са календарни, родови и семейни.
Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. Те са съсредоточени предимно в периодите на зимното и лятно слънцестоене и пролетното и есенното равноденствие. Свързани с определени стопански дейности, календарните празници са насочени към успешното им протичане.
При родовите празници и обичаи на почит стои християнски светец или свръхестествено същество (стопан, наместник), за които се смята, че покровителстват семейството, родствената група или селския колектив.
Семейните обичаи и обреди отбелязват най-важните моменти от човешкия живот.
2. Традиционно според календара празниците у нас са постоянни и подвижни
Постоянните са с фиксирана дата, примерно Йорданов ден е винаги на 6 януари, без значение кой ден от седмицата е. Подвижните празници често зависят от датата на други или от фазите на луната. Великден не се чества на определена дата, а винаги в неделя – първата неделя след пълнолуние след пролетното развноденствие и след еврейската Пасха. Затова понякога празнуваме /възкресение през април, друг път през май. Има и други подвижни празници:
– Месни заговезни – 8 седмици преди Великден, в неделя
– Сирни заговезни – 7 седмици преди Великден, в неделя
– Кукеровден – понеделник след Сирни
– Тодоровден – първата седмица след Сирни, в събота
– Цветница – 1 седмица преди Великден, в събота
– Лазаровден – 1 седмица преди Великден, в неделя
– Томина неделя – неделята след Великден
– Спасовден – 40 дни след Великден, в четвъртък
– Петдесетница – 50 дни след Великден, в неделя
– Русласка неделя – 1 седмица след Петдесетница, в неделя
– Месна задушница – съботата преди Месни заговезни
3. Дните на седмицата също имат значение
Освен празничните дни, за българинът голямо значение имат и дните от седмицата, дори и да не са свързани с някакъв празник. Има три мъжки и три женски дни, а неделята е ден на Слънцето.
Мъжките дни са:
– Понеделник – ден за работа. Носят се бели дрехи. Който се рди в понеделник, трудът ще бележи животът му.
– Сряда – ден за всякакви богоугодни дела. Дрехите е желателно да са в синьо или лилаво, а родените в сряда са уравновесени и мъдри.
– Четвъртък – ден за зелено в дрехите, ден на изкуството и любовта.
Женски дни:
– Вторник – денят е труден и не е хубаво да се започва нищо ново. Ден за червени дрехи
– Петък – денят е добър за дела. Родените в петък са добри в бизнеса
– Събота – за родените на този ден народът вярва, че са деца на Сатаната, но те са талантливи и сръчни, някои имат и пророчески дарби. Цветът на дрехите в сиво и черно.
Неделя – слънчев ден. Цветовете са в оранжево и жълто, а родените в неделя са белязани с късмет, щастие и богатство.
(Ников Николай. Празници на българите с легенди и предания. Национален музей на българската книга и полиграфия. Второ преработено издание)
II. Числото 12
Защо е специално числото 12 ? Имаме 12 месеца в годината. Освен това 12 е баланса на космическия порядък по вертикал и хоризонтал: долу-земя-горе (вертикал, три) и изток-запад-север-юг (хоризонтал, четири). Освен това имаме четири сезона, всеки с по три месеца, а в прабългарският календар Редът в Космоса и в природата и редът в обществото винаги са уравновесени.
В календара на древните българи има 12 черни петъка. Те обикновено се падат преди големи празници. Една от основните забрани е жените да не работят. Ако забраната не се спази, болести и нещастия ще навестят дома. Числото 12 не е случайно, то е свещено в много религии и вярвания. В Стария завет Яков има 12 синове, от които произлизат 12-те израилски племена. Исус има 12 Апостола ( все едно той е Слънцето, а апостолите са 12-те знака на зодиак). Небесният Йерусалим има 12 порти с 12 ангели.
Ето и черните петъци в годината – черни са, защото на всеки от дните се е случило нещо изключително (лошо в повечето случаи), белязало не само нашата, но и световната религиозна история:
– Петък преди Тодоров ден, когато Адам е изгонен от Рая
– Петък преди Благовещение, когато Каин убива Авел
– Разпети петък, когато Исус е разпнат на кръста
– Петък преди Свети дух, когато агаряните пленяват Александрия
– Петък преди рождество на Йоан Кръстител – тогава е превзет Йерусалим
– Петък преди Петковден, когато Бог дава на египтяните жаби и прави водата в реките им кървава
– Петък преди Успение Богородично – тогава Гедеон побеждава
– Петък преди Секновение, когато цар Ирод убива Йоан Предтеча
– Петък преди Кръстовден, когато е превзет градът Содом
– Петък след Кръстовден, когато Мойсей разделя Червено море и превежда израилтяните, които бягат от Египет
– Петък преди Андреевден – тогава Ангел Божи се явява на Мойсей
– Петък след Рождество, когато цар Ирод заповядва да избият всички младенци
© 2023 Илиана Дечкова
… следва продължение