Страната ни е малка по територия, но събира в себе си цели седем фолклорни области, всяка уникална за себе  си със свои специфични особености по отношение на облекло, музика, песни и танци.

Северняшката фолклорна област обхваща по-голямата част от Дунавската равнина и северната част от Старопланинската верига. На изток граничи със земите на Добруджа, на запад – със Сърбия, на север – с река Дунав, а на юг – с Предбалкана и Главната старопланинска верига. Тъй като обхваща голяма територия, Северняшката фолклорна област се дели на три основни части: западна част, в която са разположени градовете Враца, Монтана, Видин и Лом; средна северна част, която включва градовете Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново и Свищов и източна част с основни центрове – Шумен, Разград и Русе.

Танци

Народният танц в Северна България е изключително богат и разнообразен. Наблюдаваме вихрена игра, свързана с откъсването от грижите, ежедневието, селската работа и отдаването на радост и веселие, свобода на движенията и лекота на изпълнението. Чрез танците българинът сякаш иска да се отдели от земята  и да политне.

Повече за родния ни фолклор, празници и обичаи, облекло и шевици можете да прочетете в сборника

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Типичният северняшки танц е характерен с прикляквания, плетеници и провиквания, като движенията са съсредоточени предимно в краката Има малка стъпка, леки движения и ситно, равномерно пружиниране с краката и раменете. Повечето от танците са смесени. Много характерен белег е широкото и волно размахване на ръцете, все едно танцуващите не стъпват, а „летят”. Характерният размер за региона  е 2/4 (със ситни стъпки).  При повечето от танците играещите се държат за ръце, но често се наблюдава и  хват за пояс. Почти всяко хоро започва бавно и спокойно, като след това се забързва. Ако изпълнението е дълго, танцуващите се връщат към началните спокойни и широки движения за отмора.

Популярни хора

Дайчово хоро, Пайдушко хоро, Еленино хоро, Ганкино хоро, Дунавско хоро, Чичово хоро, Черкезко хоро, Кулско хоро, Шира, Гъмзовяна, Изручанка, Торлашко хоро, Сърбо-веселяшко хоро, Ситно влашко хоро.

Музикален фолклор

В Северна България той е изключително богат и разнообразен. Едни от най-характерни са хайдушките епични песни, които просто са родени в Балкана. Често изпълнявани са и текстове за  митични същества от българския фолклор – змей, ламя и др. Достойно място заемат още жетварските (с характерни провиквания), сватбарските (отразяващи целия сватбен ритуал), седенкарските, обредните и трапезните песни. В песенния фолклор на Северняшката област е характерно едногласното изпълнение, което обикновено е в тесен тонов обем. Мелодиите често са без размер или в неравномерни размери.

Популярни песни

Елено, моме, Заблеяло ми агънце, Сбирайте се малки моми, Мари, моме, Пеперуда ходеше, Баба лук посела, Китка ти падна, Дено, Малка мома цвете брала, Недо ле, Недке хубава, Теменуго, теменужке, Дунав тече, ягодо, Наклала Янка седянка.

Музикални инструменти

Те са:  дудукът, овчарската свирка, окарината, гъдулката, кавалът и гайдата. Сред тях най-характерен за областта е дудукът. За тази област  са много характерни и европейски духови и струнни инструменти, които са неизменен спътник на сватби и трапези на открито.

Народни обреди и обичаи: Лазарки; Ладуване (Дайлада); Капанска сватба; Пеперуда; Герман; Русалии – Калушари; Гонене на змей.

Народни занаяти: абаджийство (Търново, Ловеч, Габрово); мутафчийство (Севлиево); стругарство (Габрово); дърворезба (Трявна); медникарство (Видин, Тетевен, Търново, Габрово, Шумен); грънчарство (Берковица, Троян, Габрово, Тетевен); златарство (Враца, Чипровци); килимарство (Чипровци); ножарство (Габрово).

Народни носии: женска – двупрестилчена носия; мъжка – белодрешна носия.

© 2024 Илиана Дечкова