Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Лазаровден е многопластов празник. Свързан е силно както с християнството, така и с народната вяра и на този ден се извършват различни ритуали.

Библейският мит за възкръсването на Лазар

На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко болен, веднага се отправил към дома му. Но там намерил само оплакващите близки. Лазар вече бил погребан. Сестрите му Марта и Мария упрекнали Божия син: „Господи, ако беше ти тук, нямаше да умре брат ми.“ – Рекла Марта и продължила: – „Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде.“ Когато отишъл на гроба на приятеля си, Той изрекъл три пъти: „Лазаре, излез.“ И Лазар веднага излязъл, завит с платно на ръцете и нозете и с кърпа на лицето. „Жив е“ – извикали всички. След това Иисус отново се отправил към Йерусалим, а възкресеният Лазар живял още тридесет години в пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на гр. Китион, Кипър.

Образът на Лазар в българската народна митология

Лазар заповядва на горите и шумаците. Сече дърветата с брадвата си и така прави ниви за оране, т.е.  отвоюва пространства за човека от хаотичния свят и така създава ред. Лазар олицетворява границата на земния и отвъдния свят. Затова Лазаровден в народния календар е празник на горите, нивите и пасбищата. Особени важене е той за младите момичета. След като веднъж е лазарувала девойката, вече може да момува, т.е. имат право пред обществото да се обличат и държат така, че да се харесат на ергените. Имат право да имат либе и да се омъжат. В западните традиции във възрастта 15-16 години девойката била представена в обществото. Това е фактически първата и поява на обществен бал. В старите времена, без значение как точно, народите по света са имали строги морални норми на поведение при различните поколения.

Празникът се нарича лазар, лазарница, лазарова събота. Три са основните обреди – лазаруване, избиране на кумица и буенек. Всички те са свързани с прехода на момичето от детство в моминство, с любовта и задомяването на девойката.

В денят след Лазаров ден според старите предания, седмица преди Възкресението, Бог разпуска умрелите. Те излизали от гробовете си в очакване близките да им донеса нещо. Затова на този ден се прави и задушница или помен за починалите. В петък срещу събота се вари жито и се приготвят обредни хлябове – рангелов хляб,  от тесто без мазнина. Един от обредните хлябове е по-голям, а най-отгоре се прави кръст от тестото и по-малки просфорки, според броя на починалите. Гробовете се прекадяват или се преливат с вино вечерта преди празника или сутринта на Лазаровден и както на всеки помен се раздава жито, рангелов хляб и просфорки.

Лазаруването

Обичай, познат още от древността. В прастари времена момите на едно племе или селище били отвличани от момците от друго. Това е ставало рано пролетта в гора, край река. В историческото си развитие обичаят е запазил и до днес своите първични белези.

Лазаруването е стопански обичай, свързан с плодородието и продължаването на рода. Няма никаква връзка с библейския Лазар и неговото възкръсване. Момичетата на 13-14 г. се наричат подевки. Те започват подготовката си за празника от средата на великденските пости или от Св. 40 мъченици. Започват разучаването на лазарски песни и танци под ръководството с по-опитни и възрастни жени. Избират си и водачка. В Тракия водачката се нарича кума, в Източна България – боенец, боеница, водница, кръстница, а изводачка я наричат в Пиринско. През Великденските пости момински хора не се играят, но буйното, несключено хоро боене, познато най-вече в източнобългарските райони е изключение. В различните райони на страната ритуалите са различни като детайли, в но в своята същност носят един и същи символ. Лазарките основно пеят обредни песни. Песните са различни според пола, възрастта, семейното положение и социалния статус на този, за когото е предназначена песента. Задължително е всяко момиче да лазарува. Мома, която не е била лазарка, нея змей ще я люби и ще я отвлече.

Освен да ходят по къщите да пеят, лазарките задължително обикалят пеейки и по нивите, горите и лозята за плодородие. Песните не са случайни. С всеки припев момите наричат като орисници каква да бъде годината. Стопанката на къщата, където пеят задължително ги дарява с мед, брашно, зърно, яйца. Домакинята изнася брашното в сито. После търкулва ситото и по начина, по който падне, гадаят за плодородието. Най-добрият знак е ако дъното остане отгоре.

Една мома само веднъж може да бъде лазарка. Не се лазарува в къща, където има болен или скоро е починал някой. От Лазаровден до Томина неделя не се прави помен на починал.

© 2023 Илиана Дечкова