Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Според християнската традиция на този ден Исус Христос влиза тържествено в Йерусалим, преди еврейската Пасха. Според евангелията Христос и ученикът му Йоан влизат в града на магаре. Вярващите го посрещат като Месия, постилат отпреде му дрехите си маслинови клонки. Днес свещениците отслужват литургия и освещават върбови клонки. Който си вземе в дома върбова клонка, осветена в църквата, прави венец от нея и го окичва на вратата. За здраве, защото върбата е здрава и жилава.
В народната вяра Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Надвечер моми и ергени се събират на мегдана и за последен път играят лазарското хоро, което е първото сключено хоро, позволено да се играе след започване на Великденските пости.
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
На Връбница момите, които са лазарували, избират кумица. Отиват на реката, чешмата или до кладенеца и пускат във водата венчетата от цветя, които са сплели. В Тракия и Северозападна България вместо венче, момите омесват специален хляб – кукла и пускат залък. В карнобатско кумичат с ладийка от царевични листа. На която мома венчето, ладийката или залъка излезе най-напред по течението, тя е кумицата, кръстницата, която повежда моминското хоро към своя дом и всички се гощават на общата трапеза. До Великден останалите моми говеят (мълчат ритуално в знак на почит) на кумицата. На Великден всяка лазарка отива у кумицата и и носи боядисани яйца и козунак, а кумицата я освобождава от говеенето. И тук присъстват неотменно обредните песни. В тях преобладават молитви какви да бъдат момите и ергените – хубави, работливи, честни, силни, пее се за любовта на младите и се наричат предстоящи женитби.
© 2023 Илиана Дечкова