Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, докато католиците тачат повече Рождество. Историческите събития, свързани с Възкресението са се случили в дните около еврейския празник Пасха. Пасха е подвижен празник, свързан с циклите на Луната, затова и Великден е с променлива дата. Но според древното правило, Възкресението никога не се празнува в един и същи ден с Пасха. По време на Първият Вселенски Събор през 325 г. сл.н.е. е определено Великден да се чества в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
Според легендите и евангелията, Исус е знаел и е предрекъл своето разпъване на кръста и възкресението си, дори е посочил предателя си. На третия ден след като е разпнат, няколко жени, начело с Мария Магдалена отиват на гроба му, за да намажат тялото му с благовонни масла според тогавашната традиция и виждат, че гробът е празен.
Днес Великият ден се чества с разлика от една до няколко седмици при православни и католици. Това е така, защото Православната църква определя датата според Юлиянския календар, докато Католическата църква чества това събитие по Грегорианския календар. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.
На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.
В българската традиция християнското Възкресение съвпада с раждането на новия живот и настъпващата пролет. Хората се подготвят за празника цяла седмица. Основните дни на приготовление обаче, са Велики Четвъртък и Велика Събота. В четвъртък се боядисват яйцата и се подновява квасът, с който се замесва тестото за козунаците. Който не е успял да нашари яйцата в четвъртък, може да го направи в събота. Съботата е и денят за замесване на обредните хлябове. В различните краища на страната ги наричат великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Украсата е също разнообразна, но строго символична. Приготвят се и малки, обли хлебчета, с червено яйце в средата. Дават се на първият гост, прекрачил прага този ден или на комшиите, на роднини.
Първото яйце винаги се боядисва червено и с него се чертае кръст на челата на децата, да са здрави и силни. Има различни обичаи за това, какво се прави с това първо яйце. Някъде го слагат пред иконата на Богородица, а миналогодишното вземат и заравят в градината под дърво; или го разчупват и гадаят по него – ако е пълно и няма лоша миризма, добра ще е годината. На други места новото, първо яйце се заравя на нивата за берекет или се слага в чеиза на момата.
В много култури по света яйцето е символ на Вселената и на новия живот. В персийската култура битува схващането, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Тъй като през пролетта кокошките снасят най-много яйца, а по време на пости животинската храна е забранена, за да не се развалят, хората започнали да ги варят. В различните страни има различни обичаи при подготовката на яйцата. В Германия например хората хапвали зелените яйца в четвъртъка преди празника. Първоначално в Гърция боядисвали само червени яйца. А в католическите страни шарените яйца се крият и децата трябвало да ги намерят до Великден. Който напълни кошницата си с най-много яйца, ще има най-много късмет през годината. Децата в Германия , Великобритания и САЩ търкалят яйца едно срещу друго. Победител е яйцето, което остане здраво най-дълго време, а неговият собственик ще е здрав и силен през цялата година.
Освен яйцата и козунаците, агнешкото месо е другата популярна великденска храна, особено в Централна и Източна Европа. Агнето от край време се е възприемало като жертвено животно и символизира жертвата на Исус към човечеството.
Великден се празнува три дни. В съботната нощ срещу Възкресение хората се събират в черквата за литургия и за да вземат и занесат в домовете си свещения огън. В неделя сутрин всички отиват отново на черква и се поздравяват с „Христос Воскресе”/ „Воистина воскресе”. Младите гостуват на родители, кумове и девери. Разменят си великденски хлябове и шарени яйца. Постите са свършили и трапезата е богата.
Като символ на възраждането на новия живот е прието и а този ден хората да се обличат с най-новите си и хубави дрехи.
Именни дни празнуват Велик, Велика, Велико, Велин, Велислав, Величка, Величко, Велка, Велко, Вельо, Вили и Велина.
© 2023 Илиана Дечкова