Из Оракул „Имало едно време“
Самодивата или самовилата е прекрасно женско същество, обитаващо горите. Те имат човешка форма, но свръх човешки способности. Живеят по високите планински места, в близост до бистри извори или езера. Самодивите излизат лятно време. Под мишниците си имат леки криле, с помощта на които хвърчат. В песните носят имена на жени. Самодивите живеят сами, без мъже и семейства. При мръкване самодивите отиват край води – езера, вирове, извори – събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората – заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина. Самодивите яздят едри (сури) елени. Те се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина – стават техни покровителки и дори раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е откърмен от самодива и Вида Баздърджийка му е посестрима.
Ако някой мъж успее да открадне булото ѝ (т.нар. сянка), тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да си върне откраднатото и съответно свободата, като изоставя децата си. Понякога самодиви пристават по собствено желание, но обсебват любимия си без остатък и го измъчват с прищевките си до смърт.
Самодивата е символ на свободната воля и волността, на протеста, гнева и неопитомената сексуалност на жената. Креативност и изобретателност. Дързост, която може да бъде опасна. Но тя може да е и вестител на раздора в щастливото семейство, любовницата-рушителка на семейната хармония. Човек, който ще се опита да ви манипулира или вие самите се изявявате като такъв. Страх от независимата и силна жена, ако се падне на мъж.
© 2023 Илиана Дечкова