Първите мартеници, с които хората закичвали себе си и добитъка са били само от червен вълнен конец. Това е било своеобразен амулет, който предпазвал от всякакви злини и носел здраве, плодородие и късмет. В по-късни времена към червения конец хората са пресуквали и бял, пак от вълна. Освен вълна, за направата на мартеница може да се използва и памучен конец. Белият цвят е символ на чистотата, радостта, красотата и новото начало, а червеният – на огъня, слънцето, победата и на кръвта = живота.
В някои част на страната към основните цветове се прибавят и други. Това е най-характерно за Родопите и Софийско. В родопската мартеница са вплетени и жълти, зелени и сини конци, а в Шоплука основните цветове са червено и синьо. Синият цвят е символ на небето и водата, на божествената вечност и на аристократичността. Зеленото се свързва със здравето и плодородието.
Конецът задължително се усуква на ляво. Някъде докато пресукват конците, нанизват черупки от охлюви, мъниста или паричка – -против уроки и за благополучие. Основните материали са вълна и памук. Вълната символизира средния свят и е посредник между световете. Вълната е от животински произход – символ на дивото и долното. Но тя бива облагородена от човешкия труд след предене, плетене, боядисване и вече е знак за овладян хаос. В този материал има и друга символика. Космическият ред е горе – среда – долу. Елементите на този ред са лен (светът на горното, на святото – вълна (светът на средното, на земното) – кожа (хаосът и долният свят).
Усукването на бялото и червеното е символ на мъжкото и женското начало в българските традиции. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот. Един от най-характерните видове мартеница е мъжка и женска фигурка, съединени с усукани бял и червен конец и носещи старинните български имена Пижо и Пенда.
Символиката на цветовете е много важна и не е никак случайна. Тъй като червеното е най-основният цвят, символ на кръвта и на живота, само жени в детеродна възраст са имали право да носят този цвят в дрехите си, а за старите жени е абсолютно забранен. Жената е тази, която ражда живота, затова женската фигура от двойката мъж-жена в мартеницата е червена, а мъжката е бяла. Мъжът в тази двойка е бял. Бялото е горно – свято – дясно –правилно – небесно, обратното на долно – примитивно – ляво – диво -земно. Ноо тук няма неравнопоставеност на мъжа и жената в древното общество. По-скоро жената е материализирането на нещата -раждането, а мъжът е главителството – реда на йерархията. Този ред е бил много важен за оцеляването на хората и никой не му се е противопоставял. Дори в самото преплитане на червения и белия конец има нещо много интимно и любовно, което свързва мъжа и жената. “Белият” мъж е обичайният образ за древната българска общност. Доказано е, че характерното облекло за мъжете по нашите земи от край време е “белодрешното” – с естествения цвят на вълната. Черните мъжки дрехи са източно влияние, проникнало по-късно.
Значение има и как се носи мартеницата. Ако е вързана на китката е като молитва за благославяне на плодовете от труда на тази ръка, а закичена до сърцето – изразява желанието на човека за сила и живот.
© 2023 Илиана Дечкова