Страната ни е малка по територия, но събира в себе си цели седем фолклорни области, всяка уникална за себе  си със свои специфични особености по отношение на облекло, музика, песни и танци.

Добруджанската област обхваща североизточната част на България. На изток се простира до Черно Море, на югозапад – до Лудогорието и Северняшката фолклорна област, а на север граничи с река Дунав. Добруджанският бит и традиции са добре запазени в районите на Силистра, Тутракан, Тервел, Добрич, Каварна, Балчик и Варна. В този регион поминъкът, песните и танците имат неразривна връзка със земеделието. Причината – Добруджа винаги е била житницата на България

Танци

Танцът на Добруджа е умерен, танцуващият е приклекнал или приседнал, наклонен най-често назад. В повечето добруджански танци темпото в началото на мелодията е бавно, а после постепенно става умерено. И мъжките, и женските танци са със свободно движение на тялото, като ръцете и раменете вземат дейно участие в танца.    Най-типични са смесените хора в кръг или полукръг. Известният „Добруджански ръченик” се изпълнява само от мъже, като танцуващите едни и същи бавни и плавни движения, без да се залавят помежду си. В добруджанския ръченик са вплетени моменти от ежедневната работа на полето – сеитба, коситба, прибиране на реколтата и др.

Повече за родния ни фолклор, празници и обичаи, облекло и шевици можете да прочетете в сборника

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Популярни танци

Добруджански ръченик, Ляво хоро, Ръка, Буенец, Опас, Сборенка, Черкезката, Данец, Добруджанска тропанка.

Музикален фолклор

Изобилието от неравноделни тактове и хороводни мелодии е най-характерно са този вид народна музика. Тук са издигнати в култ земята и нейното плодородие. Мъжете и жените равностойно изпълняват бавните добруджански песни, като жените пеят по-често във високия регистър. Жетварските песни са с много богата орнаментика, а трапезните и седенкарските песни са с дълги и подробни текстове.

Популярни песни

Изгряла е месечинка, Хваленото булченце, Есен се заесенява, Я подай ми, Донке ле, тамбурата, Слънчице мило мамино, Лале ли си, зюмбюл ли си, Ряка тече, Свирчица свири по поле

Музикални инструменти

Основните в тази област са кавалът, гъдулката и гайдата. По-специфичен инструмент е хармониката, която отдавна е навлиза трайно в добруджанските мелодии. Уникалното за тази област е използването на трите: хармоника, джура гайда и гъдулка. Така с времето се оформя един самобитен музикален стил, с който добруджанската песен става многопластова и различна. Иначе гайдата ще чуем из цялата област, гъдулката звучи по-често в крайдунавските части, а на медния звук на кавала можем да се насладим най-вече в източната част на областта.

Народни обреди и обичаи: Бразая; Буенец; Лазарки.

Народни занаяти: медникарство (Варна); златарство (Провадия).

Народни носии: женска – сукманена носия за жени с деца и двупрестилчена за моми и невести; мъжка – чернодрешна носия.

© 2024 Илиана Дечкова