Страната ни е малка по територия, но събира в себе си цели седем фолклорни области, всяка уникална за себе си със свои специфични особености по отношение на облекло, музика, песни и танци.
Шопската фолклорна област се простира в Средна Западна България. Тя включва западната част от Средногорието (Софийското поле и Витоша) и българските райони на областта Краище. На север стига до Стара планина, на изток – до Ихтиманските възвишения, на юг – до Осоговската планина и Рила, а на запад – до държавната граница със Сърбия и Македония, Районите, където ревностно се пазят традициите в тази област, която наричаме още „Шоплука” са Ихтиманско, Самоковско, Кюстендилско, както и в районите около Елин Пелин, Своге, Годеч, Перник и Радомир.
Повече за празниците и обичаите, за видовете облекла и шевици можете да пнаучите тук
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Танци
Шопските танци са буйни, бързи, разнообразни, енергични и темпераемнтни и показват преди всичко нравите на шопа. В някои от танците имаме леко привеждане напред и приклякване, към земята, характерно и за Добруджанската област. В шопските танци има и другия вид движения, характерни за северняците – посоката е към небето, все едно се откъсват от земята. Две основни отличителни черти имат шопските танци: така нареченото „натрисане”, което представлява трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете и пружинирането с малка амплитуда, поради бързината на танцовото изпълнение. Основните движения на краката в танца са големи, високи и широки, а всички останали – ситни и пъргави. Докато танцува, Шопът често подвиква енергично. Той все едно се бори с някого и го гази, оттук и израза „Дръж се земьо, шоп те гази!”. Шопските хорà са предимно сключени, водени и хорà „на леса” – с кръстосан хват за пояса. Най-популярното е воденото хоро („Селското”), със захващане за пояса. Танцът е смесен, играе се от мъже и жени.
Популярни шопски народни танци са: Шопско хоро, Граовско хоро, Петруно, Четворно хоро, Бистришка копаница, Касапско хоро, Кукунешко хоро, Трънско хоро, Кюстендилски ръченици, Тройче, Копче, Йовино, Дилмано, Седи Донка
Музикален фолклор
Изключително богато песенно творчество с богата орнаментика. Наблюдаваме едногласно и двугласно пеене. Изпълняват се юнашки, седенкарски, трапезни и жетварски песни, като най-традиционни са юнашките песни, в които се пее за Крали Марко, както и песните с исторически сюжети от поробена България. Много характерни са песните, които започват и завършват с орнаментирани възклицания. Едногласните песни са обикновено кратки, с еднообразна мелодия, в малък тонов обем, с насичане на тона. При двугласните песни е характерно острото и рязко изпълнение, което често се определя като пронизващо.
Популярни шопски народни песни са:Леле, Свашке, Слънце грее, Заспала Стана, Момиче тънко високо, Пий куме, пий, Мома иде от горица, Ой Недо, Недо, Бре Тудоро, Тудоро, Заспало е челебийче, Мало село, Момче дава злато, Море, рано рани Дена, Су ноч коня не дойдоше.
Музикални инструменти
Най-типични инструменти за Шопската етнографска област са гъдулката, гайдата, овчарската свирка и двоянката. Като цяло в региона звучат двугласните инструменти.
Народни обреди и обичаи: Сурвакари (Карнавални игри); Лазарки; Герман; Заговезни.
Народни занаяти: абаджийство (София, Самоков); гайтанджийство (Самоков, Пирдоп); дърворезба (Самоков); грънчарство (Самоков); златарство (София); килимарство (Самоков); ножарство (Ихтиман).
Народни носии: женска – сукманена носия; мъжка – белодрешна носия.
© 2024 Илиана Дечкова