Старите предания разказват, че месеците в годината били живи същества. Баба Марта била сестра на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Братята и всяка година изпивали виното и не оставяли на нея, затова и Баба Марта все е люта и кисела. Затова и хората все се опитват да я омилостивят, защото нейното настроение влияело …

Прочетете цялата публикация → "Легенда за Баба Марта"

Легенда за мартеницата – 1 Една от легендите за произхода на мартеницата е свързана с кан Аспарух и създаването на българската държава отвъд Дунава. Според преданията, когато българите достигнали до Дунавската равнина, очаровани от мястото, решили да се установят точно тук. Вождът обявил новосъздадената държава и както си му е редът, решил да направи жертвоприношение …

Прочетете цялата публикация → "Легенди за мартеницата"

Всяка къща си има свой покровител, наричан стопан, домовик или сайбия. Това е домашен дух, смятан от някои за дух на починал близък възрастен. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата къща, да бди и да се грижи за …

Прочетете цялата публикация → "Символиката в народното ни творчество – Стопан"

Чан Перкусионен музикален инструмент от групата на звънците. Има конусовидна форма. Използва се в българския фолклор, при танците на кукерите и като сигнален инструмент при домашните животни. Поредица от много чанове се нарича дюзия. Много характерен е за Родопите. В една дюзѝя чанове, най-ниските се наричат „каба“, а най-високите „джурици“, по името на двата вида …

Прочетете цялата публикация → "Народните инструменти – чан, гъдулка, тамбура"

Страната ни е малка по територия, но събира в себе си цели седем фолклорни области, всяка уникална за себе  си със свои специфични особености по отношение на облекло, музика, песни и танци. Шопската фолклорна област се простира в Средна Западна България. Тя включва западната част от Средногорието (Софийското поле и Витоша) и българските райони на …

Прочетете цялата публикация → "Фолклорни области в България – Шопска област"

Страната ни е малка по територия, но събира в себе си цели седем фолклорни области, всяка уникална за себе  си със свои специфични особености по отношение на облекло, музика, песни и танци. Добруджанската област обхваща североизточната част на България. На изток се простира до Черно Море, на югозапад – до Лудогорието и Северняшката фолклорна област, …

Прочетете цялата публикация → "Фолклорни области в България – Добруджанска област"

Свети Атанасий и Кирил Александрийски се почитат от църквата, но според народните предания Свети Атанас е повелител на ледовете и снеговете. Облечен с риза от коприна, той отива в планината с белия си кон и изрича думите: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Ето защо празникът е познат и като Среди зима. Повече за празниците и …

Прочетете цялата публикация → "Атанасовден – 18 януари"

Св. Антоний Велики е патрон и на майсторите на кошници, защото приживе е плетял кошници от палмови клони и така е изкарвал прехраната си. Роден е около 251 г. в Египет. 20 години от живота си светецът прекарва в пълно усамотение в пустинята. Бил е също и лечител, с часове е беседвал с болните и …

Прочетете цялата публикация → "Антоновден – 17 януари"

Кукерите са български обредни карнавални фигури, мъже, предрешени като зверозе или като типичните персонажи: бабата, дядото, бирникът, царят). Тяхната основна цел е прогонването на злите сили. Наричани са още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари Игрите се изпълняват само от мъже, предимно ергени. Тези гонители на злото извършват своите ритуали на Нова Година …

Прочетете цялата публикация → "Кукерите"

Според прабългарския календар това е самичкият ден, който не се включва в нито един от месеците. Счита се за начало на новата година. Денят отбелязва зимното слънцестоене, когато денят е най-къс, а нощта – най-дълга. В далечното минало това астрономическо явление се е случвало около 20 декември. През 2023 г. зимното слънцестоене се пада на …

Прочетете цялата публикация → "ИГНАЖДЕН – 20 декември"