Легенда за мартеницата – 1
Една от легендите за произхода на мартеницата е свързана с кан Аспарух и създаването на българската държава отвъд Дунава. Според преданията, когато българите достигнали до Дунавската равнина, очаровани от мястото, решили да се установят точно тук. Вождът обявил новосъздадената държава и както си му е редът, решил да направи жертвоприношение на бог Тангра. По традиция кладата трябвало да се запали със стрък изсъхнал копър, но хората не успели да намерят. Докато се суетели, на рамото на владетеля кацнал сокол. На крака му висяло снопче копър, завързано с бял конец, обагрен в червено. Соколът го изпратила Хуба, сестрата на Аспарух, която останала във владенията на баща им Кубрат. Тя имала пророчески сън, в който видяла, че Аспарух има проблем и по сокола му изпратила така нужният стрък копър. Полетът бил дълъг, птицата се уморила и наранила крилото си на снопчето, Кръвта обагрила белия конец на няколко места и той станал бяло-червен. Аспарух запалил огъня както повелява традицията, а с конеца се закичили за здраве и късмет. Това се случило, когато ледоходът по реката тръгнал и Дунавът станал възможен за преминаване. От тогава на 1 март, когато ледовете започват да се топят и природата се възражда, българите се кичат с усукани бял и червен конец.
Легенда за мартеницата – 2
Преди да дойдат по дунавските земи, българите живеели далеч на североизток. Вождът им Кубрат се разболял и когато усетил, че краят му наближава, повикал пред постелята си своите петма синове. Заръчал им да бъдат винаги заедно и никога да не се разделят, за да не могат враговете да ги покорят. Вождът починал, а племето хазари нападнало българите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Техният владетел Ашина щял да освободи българката, ако братята и склонели да му се покорят и го признаят за техен владетел. Синовете на Кубрат трябвало да вземат трудно решение.
Уговорили се тайно братята. Баян, най-големият, на когото по право се падало да бъде владетел, решил да остане и да брани до последно родната земя. След много неравни битки той се покорил на хазарите и останал пленен при сестра си. Но така, въпреки, че не изпълнили бащината заръка, другите братя имали преднина и тръгнали със своите племена да търсят нови земи, където да живеят свободни. Котраг се отправил на Север и скоро основал Волжска България. Аспарух, Кубер и Алцек поели на юг. Кубер стигнал до земите на днешна Македония и там основал своя държава. Алцек достигнал до земите на днешна южна Италия и там и до днес има негов паметник, а много градчета носят в името си България. Аспарух стигнал до бреговете на Дунав и пред него се открила плодородна и шарена земя – равни полета се редували с тучни поляни и гъсти гори. Решил той, че това ще е новата родина на неговите българи и решил да изпрати хабер на брат си и сестра си. Това щяло да бъде знак да избягат от плен и да дойдат при него. На крака на гълъб той завързал златна нишка. Хуба скоро получила вестта и заедно с Баян избягали. Но когато стигнали Дунава не знаели какво да правят. Сетили се, че само птицата можела да им помогне. Баян вързал бял конец на крачето на гълъба и го пуснал да лети. За зла беда при бягството си били последвани от преследвачи, които щом ги съзрели, започнали да стрелят по тях. Всичко това се случило много бързо. Една стрела улучила Баян и част от кръвта му обагрила края на белия конец. Но за щастие Аспарух съзрял брат си и сестра си от другия бряг. Хуните като видели войниците му, оставили бегълците и избягали.
Когато Хуба и Баян преминали на другия бряг, Аспарух взел червения край на конеца и го завързал с белия. Закичил един от воините си и заръчал – червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази нишка винаги ще свързва българите по света, където и да се намират. От тогава българите започнали да се кичат с пресукан в бяло и червено конец, а талисманът нарекли Мартеница – на месецът, в който се случило всичко това.
© 2023 Илиана Дечкова