Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
III. А как са отчитали времето старите българи?
И децата днес знаят, че Прабългарският календар е световно признат. През 1976 г. ЮНЕСКО (Организацията на обединените нации за образование, наука и култура) обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените са поразени от точността, с която българите са намерили начин да отброяват времето в период, когато повечето народи по света са били полудиви номади.
Прабългарският календар е Слънчев, а не Лунен. Годината започва около 21 декември, когато е зимното слънцестоене и най-късият ден в годината. Този ден е бил самостоятелен и не е участвал в никой месец. Наричали са го нулев ден или Ени-Алем, а днес го познаваме като Еднажден или Игнажден. Годината има 365 дни, като останалите 364 дни се разпределят в 4 тримесечия по 13 седмици или 91 дни. Първият месец на всяко тримесечие е бил с 31 дни, а останалите два с 30 дни. Всяка четвърта година е високосна и се прибавя още един нулев, ничий ден, след шестия месец.
Годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Дванадесетгодишните цикли са свързани с обикалянето на планетата Юпитер около Слънцето (11,86 години). Всяка година носи името на някакво животно. Шестдесетгодишните цикли са звездни дни. В края на всеки втори звезден ден, т.е. в края на всеки 120 години отпада по един високосен ден. В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денонощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден. Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г пр. Хр (акад. Никола Бонев). Тази ера води към дълбока древност. Според древният календар на предците ни, ни очаква 7526г. от Сътворението на Света.
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Днес използваме друго летоброене. Разделяме времето преди раждането на Христос и след рождението му. В древен Рим са използвали така нареченият Римски календар, който обаче не е бил много точен. През през 46 г. пр.н.е. Юлий Цезар въвежда нов календар, по-точен от Римския, който наречен на него – Юлинаски. Тъй като през годините и този календар дава неточности, на 4 октомври 1582 г. с Указ (була) на папа Григорий XIII от 24 февруари 1582 г. е въведен нов календар, носещ неговото име – Григориански (Грегориански). Този календар е съвременният международно признат светски календар, който ползваме и днес.
Тъй като страната ни през годините ползва и двата световни календара, понякога има разминаване в датите на празниците или така наречените стар и нов стил. До 31 март 1916 г. България използва Юлианския календар за отчитане на времето. След тази дата е въведен Григорианския календар. В някои държави той е въведен още през 1582 г. с цел да се коригират някои грешки в съществуващият вече такъв. След 31 март 1916 г. у нас се добавят 14 дни в календара и следващият ден вече е 14 април 1916 г. Дните от 1-ви до 13-ти април през 1916 г. ме съществуват.
IV. Преминаването от стар към нов стил у нас става така:
– от 4 октомви 1582 г. до 28 февруари 1700 г. се прибавят 10 дни, за да се получи дата от стар в нов стил. Така човек, роден на 5 декември 1654 г. примерно, по нов стил вече се води роден на 15 декември 1654 г.
– от 29 февруари 1700 г. до 28 февруари 1800 г. се прибавят 11 дни. Така човек роден на 5 декември 1773 г. примерно, по нов стил ще е роден на 16 декември
– от 29 февруари 1800 г. до 28 февруари 1900 г. се прибавят 12 дни. Така човек роден на 5 декември 1824 г. примерно, по нов стил ще е роден на 17 декември
– от 29 февруари 1900 г. до 31 март 1916 г. се прибавят 13 дни. Така човек роден на 5 декември 1908 г. примерно, по нов стил ще е роден на 18 декември
(Ников Николай. Празници на българите с легенди и предания. Национален музей на българската книга и полиграфия. Второ преработено издание)
Уникалнонстта и богатството на фолклора ни се състои в това, че от векове у нас се сливат старите народни вярвания и християнските обичаи. С приемането на християнството от българите много от старите вярвания са се запазили. Обикновеното българско население приело християнските светци, но запазва и старите традиции, наследени от предците. За народът светците са не само покровители на природните стихии, но и повелители на различни болести. Някои от тях са покровители и на определени занаятчийски съсловия.
В българския традиционен календар има множество празници, чиито древен произход е засвидетелстван от нашите учени-историци, етнографи и фолклористи. Самата ни празнично-обредна система е съхранила много от традициите на предците ни, които основали тази държава. Поради това нашия бит и фолклор се откроява от този на останалите народи.
© 2023 Илиана Дечкова