Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

III. А как са отчитали времето старите българи?

И децата днес знаят, че Прабългарският календар е световно признат. През 1976 г. ЮНЕСКО (Организацията на обединените нации за образование, наука и култура) обявява древнобългарския календар за най-точния в света. Учените са поразени от точността, с която българите са намерили начин да отброяват времето в период, когато повечето народи по света са били полудиви номади.

Прабългарският календар е Слънчев, а не Лунен. Годината започва около 21 декември, когато е зимното слънцестоене и най-късият ден в годината. Този ден е бил самостоятелен и не е участвал в никой месец. Наричали са го нулев ден или Ени-Алем, а днес го познаваме като Еднажден или Игнажден. Годината има 365 дни, като останалите 364 дни се разпределят в 4 тримесечия по 13 седмици или 91 дни. Първият месец на всяко тримесечие е бил с 31 дни, а останалите два с 30 дни. Всяка четвърта година е високосна и се прибавя още един нулев, ничий ден, след шестия месец.

Годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Дванадесетгодишните цикли са свързани с обикалянето на планетата Юпитер около Слънцето (11,86 години). Всяка година носи името на някакво животно. Шестдесетгодишните цикли са звездни дни. В края на всеки втори звезден ден, т.е. в края на всеки 120 години отпада по един високосен ден. В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денонощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година – (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден. Начало на българското летоброене е 5504 г. пр. Хр., а на византийското летоброене е 1 септември 5509 г пр. Хр (акад. Никола Бонев). Тази ера води към дълбока древност. Според древният календар на предците ни, ни очаква 7526г. от Сътворението на Света.

Днес използваме друго летоброене. Разделяме времето преди раждането на Христос и след рождението му. В древен Рим са използвали така нареченият Римски календар, който обаче не е бил много точен. През през 46 г. пр.н.е. Юлий Цезар въвежда нов календар, по-точен от Римския, който наречен на него – Юлинаски. Тъй като през годините и този календар дава неточности, на 4 октомври 1582 г. с Указ (була) на папа Григорий XIII от 24 февруари 1582 г. е въведен нов календар, носещ неговото име – Григориански (Грегориански). Този календар е съвременният международно признат светски календар, който ползваме и днес.

Тъй като страната ни през годините ползва и двата световни календара,  понякога има разминаване в датите на празниците или така наречените стар и нов стил. До 31 март 1916 г. България използва Юлианския календар за отчитане на времето. След тази дата е въведен Григорианския календар. В някои държави той е въведен още през 1582 г. с цел да се коригират някои грешки в съществуващият вече такъв. След 31 март 1916 г. у нас се добавят 14 дни в календара и следващият ден вече е 14 април 1916 г. Дните от 1-ви до 13-ти април през 1916 г. ме съществуват.

IV. Преминаването от стар към нов стил у нас става така:

– от 4 октомви 1582 г. до 28 февруари 1700 г. се прибавят 10 дни, за да се получи дата от стар в нов стил. Така човек, роден на 5 декември 1654 г. примерно, по нов стил вече се води роден на 15 декември 1654 г.

– от 29 февруари 1700 г. до 28 февруари 1800 г. се прибавят 11 дни. Така човек роден на 5 декември 1773 г. примерно, по нов стил ще е роден на 16 декември

– от 29 февруари 1800 г. до 28 февруари 1900 г. се прибавят 12 дни. Така човек роден на 5 декември 1824 г. примерно, по нов стил ще е роден на 17 декември

– от 29 февруари 1900 г. до 31 март 1916 г. се прибавят 13 дни. Така човек роден на 5 декември 1908 г. примерно, по нов стил ще е роден на 18 декември

(Ников Николай. Празници на българите с легенди и предания. Национален музей на българската книга и полиграфия. Второ преработено издание)

Уникалнонстта и богатството на фолклора ни се състои в това, че от векове у нас се сливат старите народни вярвания и християнските обичаи. С приемането на християнството от българите много от старите вярвания са се запазили. Обикновеното българско население приело християнските светци, но запазва и старите традиции, наследени от предците. За народът светците са не само покровители на природните стихии, но и повелители на различни болести. Някои от тях са покровители и на определени занаятчийски съсловия.

В българския традиционен календар има множество празници, чиито древен произход е засвидетелстван от нашите учени-историци, етнографи и фолклористи. Самата ни празнично-обредна система е съхранила много от традициите на предците ни, които основали тази държава. Поради това нашия бит и фолклор се откроява от този на останалите народи.

© 2023 Илиана Дечкова