Културата

Тя е начин да се преодолее онази вродена диващина, която тече във вените на всички. Тя е израз на различно мислене, което не се вписва в днешния свят. Когато един народ започне да цени и да възприема културата, обичаите и традициите на друг народ, този вторият, вече е започнал да покорява света по възможно най-чист начин. Когато един народ развива своята култура във всичките и аспекти – музика, танц, образ, литература, тази култура никога няма да залезе и ще остави диря във времето. Първата крачка е да осъзнаем и обикнем културата на собствения си народ. Няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че това да си културен не се дължи само на възпитание и образование.

Съществуват много и различни народи и култури по света, всеки със своите особености, ценности и различни стилове музика и обичаи, облекло и различни нейни изразни средства.  Това обаче не бива да разединява хората. Напротив. Като се докосваме до културата на друг народ, ние обогатяваме себе си. А когато представяме нашата култура на други групи и общества, обогатяваме техния мир и запазваме частица от себе си.

А какво е мултикултурализъм?

Това е понятие, с което се описват общества, в които съжителстват много на брой различни култури без една от тях да е господстваща или поне преобладаваща. Точно по този белег се отличава от културния плурализъм, който предполага заедно с господстващата или поне преобладаваща култура да съществуват в обществото и други култури, които обаче да не противоречат на установения от господстващата култура правов ред. Българското общество е пример за културен плурализъм, защото заедно с българската съществуват циганска, турска и други култури.

На хората е присъщо да мечтаят за някакъв идеален свят,но за жалост рядко се замислят за последиците. Още преди 2400 години Сократ разсъждава за космополитизма. Имануел Кант разглежда обединеното човечество като „венец на историята“, а болшевишкият лидер Ленин лансира тезата за обединяването на целия свят чрез ликвидирането на раздробеността на народите. Карл Маркс смята националните държави за изкуствени образувания, целящи „заробването на народните маси“, а Волтер мечтае за единна Европа. Всяка идеология изгражда собствен модел за света, в чиито рамки нейните цели изглеждат реално постижими, като игнорират неудобната реалност. Днес глобализмът изглежда все по-агресивен и все по-сляп за резултатите от дневния ред, който прокарва. От своя страна мултикултурализмът е сред ключовите идеологически инструменти на глобализма в усилията му за обединяване на популациите и ликвидиране на границите.

Проблемът с мигрантите

Концепцията за мултикултурализма се появи за пръв път в Канада в края на 1960-те години. След две десетилетия получава широко разпространение и в Европа; през 80-те години на миналия век принципите на мултикултурализма влизат в политическата практика на повечето европейски страни. През 19-20 в. се използва основно методът на асимилация, чрез който да бъдат интегрирани малцинствата. Но европейските страни се сблъскаха със сериозен проблем. Многобройните мигранти, главно от Третия свят наводниха Европа. Но те не проявяват никакво желание и готовност за асимилация. Точно обратно – обединяват се в различни етнически общности и по този начин оцеляват в техните етнически общности и защитават правата си, включително правото на запазване на културата, традициите и обичаите, които са донесли от родината си. За това именно политиците започнаха да разглеждат мултикултурализма като средство за взаимно обогатяване на културите и създаване на хармония в обществото.

Традиционната либерална идеология защитава индивидуалните права на гражданите, докато мултикултурализмът набляга на правата на колективните индивиди – различните етноси и религиозни общности. През последните 30 години в Европа се провежда мултикултурна политика, в „мека” или „твърда” форма. Което от своя страна доведе до проблеми.

Проблемите  на  миграцията  са  едно  от  значимите  явления  на десетилетието,  с  нарастващи  ефекти  за  регионалната  сигурност.  Голяма  част  от евродепутатите  оценяват  миграцията  като  една  от  четирите  основни  заплахи  за европейската сигурност. Може да се предполага, че днес тя придобива все по-голямо значение и предполага далеч отиващи в бъдещето въздействия, както за сигурността, така и за икономиката на страната и Европа.

Днес всички държави в Европа страдат от неспирния приток на мигранти, главно от Изток. Коренните жители на стария континент призовават да се върне идеята за подкрепа на титулната нация в държавата, а правата на мигрантите да бъдат ограничени. В подкрепа на това те изтъкват опасността от пълно разрушаване на многовековните европейски традиции. Защото ако ниското културно ниво на мигрантите се повишава, високото културно ниво на държавата, която ги е приела пада.

Примери по света

Днес Великобритания е една от страните в Европа, която има сериозни проблеми с мигрантите. А тя беше една от първите страни, които приложиха идеологията на мултикултурализма. Въпреки, че за разлика от Канада и Австралия, Обединеното кралство не е обявявало официална доктрина, която да определя политика на държавата към етносите, доста активно прилагаше тази идеология. В същото време британската политика за интеграция на имигранти от друга култура и друга религия дълго време се смяташе за много  успешна. Затова по нея се ориентираха и останалите страни в Европейския съюз, което към днешна дата доведе до съществуването на много проблеми.

Точно Великобритания демонстрира широка подкрепа за националните малцинства, като целта беше те да запазят своята самобитност, култура и традиции. В същото време там се приеха редица закони, недопускащи никаква дискриминация и расизъм. Коренните британци бяха задължени да бъдат толерантни и това се превърна в догма.

Така например, жителите на района Тауър Хемлетс в Лондон се оплакват от засилването на позициите на имигрантите от Близкия изток, които вече са превзели цял квартал. В района са построени вече 19 джамии и се планира построяването на още 6. Допреди няколко години англичаните можеха спокойно да ходят в местните магазини, но днес вече се страхуват да се появяват в този район дори с превозни средства, защото просто не ще успеят да го напуснат в добро здравословно състояние – имигрантите пребиват почти до смърт всекиго, който не споделя техните религиозни възгледи. В интернет има много видеоклипове на демонстриращи мигранти, които натрапват на коренните жители религиозни спорове – и ако някой им възрази, започват отначало да обиждат и унижават събеседника си, а сетне да го бият посред бял ден на улицата, пред очите на минувачите. Нещо повече, наоколо веднага започват да се събират други иимгранти, готови да подкрепят събратята си по религия. На един от клиповете се вижда как коренен англичанин се спасява само, защото е с кола и успява да потегли. Обаче характерното в неговия случай е, че тълпа имигранти тича подир колата няколкостотин метра с гневни настоявания да спре и да отговаря за думите си – и това при положение, че привържениците на исляма първи започват свадата и започват да оскърбяват местния жител.

В един момент мигрантите започват да се държат като собственици в чуждата държава и не само, че имат право да запазят идентичността си, но се опитват да я наложат и на домакините. Въпреки многобройните жалби от страна на англичаните, полиция и прокуратура нямат възможност, а понякога и желание, да реагират на все по-честите конфликти между мигранти и коренно население. Те просто наблюдават безучастно хаоса, който вилнее в страната, предимно в големите градове и по никакъв начин не карат „пришълците” да спазват английските закони. Според скорошно изследване на Demos, вестник The Daily Mail публикува статия, в която алармира, че все повече бели британци напускат териториите, в които доминират мигранти. Проблемът е, че в такива райони е много трудно „гостите” да се адаптират към живота в съответната страна Според експертите, почти половината етнически малцинства  във Великобритания (около 4 милиона души) живеят в населени пунктове, където бялото население е вече под 50%.

Политиците започнаха да осъзнават огромния проблем на миграцията. Те признават, че мултикултурализма в Европа е провал и вече започват да настояват за отхвърляне на толерантността. Британският премиер Дейвид Камерън заявява на конференция в Мюнхен: „Дойде време да сменим принципа на пасивна търпимост с либерализъм в действие, либерализъм с мускули и да дадем да се разбере, че британското общество е изградено върху определени ключови ценности”. Камерън предлага и мярка за решаване на проблемите: от университетските градчета да бъдат изгонени организациите, които имат влияние сред мюсюлманите, но не «приемат» западните ценности.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел също признава, че опитът да се построи мултикултурно общество в Германия е провал. Миналата есен тя настоя имигрантите да учат немски език и да се интегрират в немското общество. Но, независимо от заявленията и твърдото намерение да вземе имиграцията под строг контрол, Меркел отбеляза, че процесът на ислямизиране на Германия е вече в ход и не може да бъде спрян. Немските политици прогнозират нарастване на влиянието на ислямската култура в Германия с всяка изминала година, както и увеличаване на броя на джамиите. На практика властите вече са безсилни да прекратят процеса на ислямизиране на държавата.

Във Франция не е по-различно. Бившият президент на Франция Никола Саркози  заяви в телевизионно интервю, че щом човек е дошъл във Франция, трябва да стане част от френската нация.  Ако не иска, няма да бъде желан гост в страната. Франция не желае да променя начина си на живот, нито да преразгледа концепцията за равенство на мъжете и жените и няма да се примири с обстоятелството, че някой може да забрани на момичетата да ходят на училище. Освен това, според него, французите не искат хора със забрадки и чалми да се молят на улицата пред очите на всички. В стремежа си да се погрижат за  идентичността на онези, които идват в страната, забравиха да се погрижат за идентичността на страната, която ги приема.

Основният проблем в цяла Европа е, че имигрантите често защитават своите национални и култури особености чрез физическо насилие. Така например, преди две години във Франция се гледа дело за расизъм срещу бял човек – двама млади имигранти му поискали цигара и, когато той отказал, го пребили почти до смърт. В същото време европейските експерти се опитват да крият все по-засилващия се проблем с имигрантите, като правят заявления, които са точно обратни на реалното положение на нещата. Ричард Сакуа – професор от Факултета по политология и международни отношения на Кентския университет смята, че ако на мултикултурализма се гледа като на широка въздможност за диалог между различните елементи в обществото, той може да стане ефективно средство за запазване на държавите от Западна Европа. Той смята, че мултикултурализмът е много по-дълбока идея за единство в разнообразието и разнообразие в единството. Според него не идеята е мъртва, а нейното догматично разбиране.

Причините

Елена Пономарьова, руски експерт, смята, че проблемът е в липсата на културна асимилация. В Европа законодателството относно мигрантите е прекалено меко според нея и към днешна дата се струпаха множество представители на различни култури. Но тези хора, включени в определено културно общество, не се асимилираха в него, а си живеят в диаспори, анклави, цели райони. В резултат политиката на мултикултурализма доведе дотам, че основата на традиционната, Стара Европа се разми и изчезна. А когато ситуацията стигна дотам, че вече е проблем самото оцеляване на населението на Стара Европа, тогава политиците заявиха, че мултикултурализмът не е толкова важен.

Според политоложката Надежда Арбатова лозунгът, който беше издигнат от Европейския съюз – «Единство в многообразието», първоначално се отнасял за многообразието вътре в самата Европа. Тази цел е била напълно постижима, защото, независимо от всички разлики, страните в Европа са от една култура и една религия. Но това, за което днес говорят Меркел и Камерън, е свързано с притока на имигранти от страни извън Европа. Първата вълна на имиграция от Африка и Азия беше спокойна, тези хора искаха да спечелят пари и да живеят нормално. Но техните деца и внуци, които се родиха и получиха гражданство в Европа, претендират вече за нещо съвсем друго: да направят своята култура и религия господстващи. И твърде често попадат в радикални ислямски организации.

Основният проблем е, че мигрантите, независимо, че са заселени в капсуловани общности, получават твърде голяма, дори може да се каже – неограничена власт, с която коренните жители не могат да се преборят. Друга сериозна причина за провала на мултикултурализма е, че европейската култура остава някак пасивна пред натиска на мигрантите и позволява да се дехристиянизира. Религията отдавна не е скрепящ фактор на културата в Стария континент, нито е мерило за социални норми и порядки. Понятието «християнска култура» изгуби своето значение и беше заменено с принципите на «толерантността» и «мултикултурализма».

Изводите за нас

Съвременното европейско общество е подложено на духовни лутания. Появиха се множество религиозни учения, течения, секти, окултни движения, разпространяват се идеите на будизма, индуизма и дори сатанизма. Във всяка една такава религиозна група има духовен лидер, който натрапва на членовете собствените си възгледи и собствената си култура. И резултатът е огромен брой носители на различни културни и религиозни традиции – вместо единно европейско общество.

Съвременната европейска култура днес се изразява предимно в празни катедрали, масови разводи, аборти, свободни сексуални отношения и други фактори, които унищожават основата на всяко едно общество – семейството. Днес демографската ситуация в Европа се характеризира с ниско ниво на раждаемост, увеличение на продължителността на живота и общо намаляване на коренното население в сравнение с други райони по света. Всички страни – членки на ЕС, имат най-ниската раждаемост, откакто съществуват. В Италия и Испания раждаемостта е спаднала до коефициент 1.2 на жена, в Германия – 1.3, Гърция – 1.4, Швейцария – 1.5, Франция и Дания – 1.7, Ирландия – 2. Възрастовата група от 0 до 15 години вече намалява, следователно Европа ще се сблъска с проблема за намаляване на трудоспособното население и спадане на потенциала на работната сила. Според немския институт «Макс Планк», увеличаването на безработицата намалява раждаемостта. Но в същото време общата демографска ситуация в Европейския съюз изглежда доста добре. Това е така, защото има прираст на населението, който обаче се осъществява от имигрантите от Африка и Азия. Всяка година процентното съотношение между коренни жители и имигранти се променя в полза на имигрантите. При това всеки новороден европеец за в бъдеще ще се озове в същата ситуация, както и неговите родители. Защото те го възпитават в същите принципи на толерантност, търпимост, масова култура и потребителска идеология. А в същото време децата на имигрантите се възпитават в строгите рамки на етническата им общност, получавайки мощна етно-културна опора. Затова и занапред те ще имат много по-добри перспективи, отколкото коренните жители. Мигрантите, за разлика от европейците, са обединени от общи културни и религиозни възгледи. И бавно, но сигурно европейците се превръщат в малцинство, независимо то численото си превъзходство, поне към момента.

Европа стремително застарява. И вече сериозно страда от множество икономически, политически и демографски проблеми. Днес населението на Стария континент се сблъска с остър етническо-културен проблем. Причина за този проблем са имигрантите от Азия и Африка, които активно се заселват в европейските страни. Създаден като инструмент за регулирани и създаване на условия за взаимно съществуване, мултикултуралимзът доведе не до «взаимно разбиране» и «обогатяване» – а до разпалване на етнически и религиозни конфликти.

Използвана литература:

[1] https://frognews.bg/obshtestvo/naroden-glas/multikulturalizmat-unishtojava-evropeiskite-narodi-ili-kakvo-sluchva-pobarkanata-evropa.html

[2] https://bg.wikipedia.org/wiki/Мултикултурализъм

[3] https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2594-multikulturalizmat-kato-ideologicheski-instrument-na-globalizma

[4] https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2594-multikulturalizmat-kato-ideologicheski-instrument-na-globalizma

[5] Ефекти на миграцията върху икономиката на ЕС. проф. д-р Тилчо Иванов, Академия на МВР

[6] https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2594-multikulturalizmat-kato-ideologicheski-instrument-na-globalizma

[7] https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2594-multikulturalizmat-kato-ideologicheski-instrument-na-globalizma

[8] https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/58-2017/broy-1-2017/2594-multikulturalizmat-kato-ideologicheski-instrument-na-globalizma

© 2023 Илиана Дечкова