В рода НЯМА приятелство – има ред и йерархия. Приятелството не изисква отговорности и е съвсем друг тип взаимоотношение.

Всеки един индивид в родовата система е на своето място и спрямо него е в различна йерархична позиция към останалите в рода/семейството. Това място не подлежи на оспорване. Позицията на някой може да се промени ,когато дойде нов член в семейството или рода, но тази промяна е само във възходяща посока. Например най-малкото дете при раждането на бебе вече с появата му става батко или кака на бебето, но си остава по-малкия/а брат/сестра за по-големите деца в семейството.

Дори когато някой напусне системата по една или друга причина – смърт или развод, той си има своето място в рода. Например ако снахата или зетят са се развели, те, макар ,че вече са разтрогнали брака си, това, че са влизали в брак/отношения с член на рода, вече ги прави част от него и си имат своето място на първия/та съпруг/а на еди -кого си. И е редно това да се знае и казва, защото дори да има друг/а съпруг/а след тях този човек, той или тя ще са втори – винаги.

Много често нарушение е този първи брак или връзка да се пази като тайна, да се говори с недомлъвки, под сурдинка по една или друга причина. А този човек си има своето място и трябва да му се признае, да се споменава винаги, да има памет за него/нея. Много често това е жена, починала при раждане, която може да е оставила сираче, което да е отгледано от втората съпруга на бащата. Това, че не се говори за живота и смъртта на първата съпруга ( особено за причината за нейната кочина), не намалява мъката от загубата, забравата не лекува, а създава сериозни предпоставки потомците да разказват за нейната съдба чрез живота си. В подобна ситуация обикновено не децата на покойната ,а на мащехата са тези, които са лоялни към починалата първа съпруга на баща си.

Децата, ( дори в зряла възраст) бъдейки приятели с родителите си, сериозно съвсем неусетно преминават границите и нарушават Закона за реда и йерархията. Какво означава това?

Когато си в приятелски отношения, те са неангажиращи. В приятелството няма ред, няма голям – малък, отговорност, грижа, почит.

* грижа ( на физическо ниво здраве, дом, храна, топлина, комфорт);

*възпитание;

*носят отговорност за живота им, съществуването, оцеляването им;

*безопасността;

*образованието им и поемането на тяхната отговорност за живота, когато вече са в подходящата възраст 19-20+.

Децата отвръщат с почит, уважение, признателност и благодарност. Те проявяват своята благодарност и когато те като родители дават на децата си това, което са получили от своите майка и баща. Това е здравословният начин да се отблагодари едно дете на родителите си – като предаде нататък към своите потомци ( ако създаде такива).

Когато родителите се държат като приятели на децата си, те не поемат своите задължения да носят отговорност като родители. Много често се получава така, че в едни на пръв поглед „либерални“ и „приятелски “ отношения родителят изпада в немилост пред децата си и по някакъв начин дори в подчинена позиция :„Каквото каже/реши детето – само мир да има“, “ Слушам и изпълнявам“,“ не се меся, за да е щастлив/а“. Това е замитане под килима на сериозен проблем.

Това е бягство от отговорност и абдикиране от мястото на родител. Това е смяна ролите, на местата:

* родителят става дете, а детето – родител;

* по-големият – по-малък, по-малкият – по-голям.

Когато това се случва системно, а то не се случва внезапно, има доста индикации преди това,

обикновено детето се дистанцира, отчуждава и дори отрича от родителя/ родителите си и настъпва пълен разрив в отношенията, обикновено доста драматичен.

Когато детето стане родител на родителя си и заеме всъщност не своето място в семейно – родовата система, а това на своите баба и дядо, това е непосилна тежест за него. И подобна разлъка е най-силният вик за помощ, който може да отправи. Причините за подобни рокади са различни, но основната търсим първо в семейството ( обикновено в детството на родителя и/или на двамата родители) и проследяваме дали това е модел се повтаря в рода и съответно изследваме причините за подобна тенденция, ако има такава.

Много често обвинителната позиция на родителя към детето е показател за проблем с него/нея самата.

От друга страна, приятелството между мъжа и жената в едни партньорски отношения на брачни начала (има или няма официален брак, което е съвсем отделна тема) е капан, в който много често попадат двойките.

В една партньорска връзка, без значение има или няма деца, поддържането на баланса между даването и получаването е гаранция за хармонична връзка. Какво означава това? Че всеки един от партньорите участва в този обмен на равни начала. Партньорите са равни. В една връзка няма йерархия. Има разлика в качеството на даването и получаването, защото жената дава едно, а мъжът – друго. Те са различни, но равнопоставени. И когато единият дава, другият получава и на свой ред дава т.е връща. И за да се „завърта колелото“ е нужно връщането да е една идея повече, за да има „оборот“ на този обмен. Това се случва в една хармонична партньорска връзка – ангажираност, участие, грижа, мисъл за другия, което е равносилно на отговорност

В приятелството няма подобна закономерност и липсва изискване за отговорност и ангажираност. Ако не сме се чували и виждали няколко години не търсим сметка и не ги държим отговорни за това, нали? Спазването на реда и йерархията в рода е от жизнено значение за баланса в системата, мили хора, а осъзнаването за значимостта и ролите, които заемаме в своето семейство и рода е ключов момент в родовата терапия. Познаването на законите в рода и изследването за своя род е най-прекият път към един пълноценен и щастлив живот.

Да познаваме рода си – кой е живял преди нас, как е живял – е познание за нас самите. Защото тази история е записана в гените ни, в кръвта ни, в нас самите. Ние сме ходеща история на своя род, а много често не го знаем и се чудим защо ни се случва или не ни се случва нещо. Трябва само да се научим да разчитаме тази история, да се знаем предците си и да съумяваме да се свързваме с тях, защото в това умение се крият отговорите, които търсим – понякога цял живот – и не намираме другаде. Защото тези отговори са в нас.  И силата е в нас, а благословията – от тях, от предците ни!