автор: Пенка Янева
По време на бременността всички родители си изграждат някакви представи, имат планове и мечти за бъдещото им дете. Как ще изглежда, какъв цвят ще са очите и косите му, какъв пол ще е, по какъв начин ще общуват с него и какви чувства ще изпитат след появата му. Но за жалост мечтите и представите не винаги съвпадат с реалността. Понякога тя е „брутална“. Никой родител не живее с нагласата, че ще роди и отгледа дете с увреждане, било то физическо или психическо. И когато това се случи, тази реалност връхлита като „мощно цунами“.
Първоначалния стрес, който възниква от поставената от специалисти диагноза на детето, често прераства в разочарование, вина, паника от неизвестното и страх от несправяне с отглеждането на детето. Не е леко за нито един родител да чуе, че детето е с диагноза, свързана с нарушения в развитието му. Желаното дълго, радостно очакване на малкото ангелче понякога може да бъде доста болезнено с противоречиви чувства и емоции. Изправен пред не лек път с предизвикателства от различен характер, родителят не веднъж бива разкъсван от разочарование, тъга, гняв и вина. За да преживее тези чувства, родителят се нуждае от по-голяма информираност за състоянието на детето, последиците и лечението на заболяването. Адаптацията и приемането са бавен процес на борба на родителя със самия себе си и преминава през различни етапи. В повечето случаи едно такова дете бива приемано от семейството си едва ли не като „наказание от съдбата“.
За всяко едно семейство грижата за дете с физически или ментални проблеми е предизвикателство, осеяно с безброй въпроси, страхове от бъдещето и чувство на безпомощност. Сблъскването с неяснотите, с които трябва да се справя едно семейство с дете с увреждания са много: какво е здравето му в настоящият момент, каква е прогнозата в бъдеще, колко често ще се провеждат медицински прегледи, процедури и лечение. Настъпва голяма промяна в семеен, професионален и социален план. При някои родители се поражда чувство за вина за състоянието на детето, а при други настъпва чувство на отричане, пренебрегване на проблема, което води до необективна гледна точка и евентуално забавяне на диагнозата и лечението на детето. В такива случаи е важно как родителите се адаптират към състоянието на детето, през какви етапи на осъзнаване минават и реагират спрямо него. Реакциите на родителите, първоначални или последващи, са обосновани в много голяма степен на това как изобщо в обществото се възприемат децата и хората с увреждания. Реакцията на околните – роднини, приятели и познати и съвършено чужди хора оказва голямо влияние върху чувствата, емоциите, а често и върху поведението на тези родители.
В повечето моменти родителите реагират на реакциите на децата, техните емоции и социално общуване, по начин, който да действа благоприятно на тяхното здравословно развитие. У много родители се поражда чувство на скръб, която таят дълго време в себе си или остава за постоянно. За да се възстановят и превъзмогнат това чувство е нужна подкрепа и опора от близки, партньор и роднини. Адекватна информация и насоки за лечение и рехабилитация от специалисти може да помогне родителя да смени фокуса си и да изгради нова представа, надежда и очаквания за отглеждане на детето.
Въпреки първоначалния стрес обаче, една не малка част от тези родители в крайна сметка приемат реалността такава, каквато е. И решават, че съдбата се опитва просто да им даде „житейски урок по любов“. Любов безусловна и безгранична.
© 2024 Илиана Дечкова