От Китай до Танзания, от Скандинавия до Полинезия, от Амазонка до Канада: изглежда, че на всички географски ширини човек е склонен да променя гласа си по един и същи начин, когато се обръща към деца. Това се съобщава в проучване, публикувано в Nature Human Behavior, проведено от изследователска група, съставена от повече от 40 учени от различни националности и ръководена от Кортни Б. Хилтън Харвардския университет в Кеймбридж (САЩ) и Коди Дж. Мозер от Калифорнийския университет в Мърсед (САЩ). Заключенията са направени след анализ на над 1600 гласови записи, които изследователите са събрали от 21 различни общества, разпръснати на шест континента.
Хипотези и анализ на данни
В миналото се смяташе, че при различните езици се предпочитат определени комбинации от звуци, общи за останалите, пред други възможни. Авторите на това изследване са се чудили дали и когато общуват с деца хората, принадлежащи към различни култури и говорещи различни езици, използват едни и същи гласови модулации. Когато се обръщаме към дете, ние всъщност инстинктивно възприемаме различен тон от този, който бихме използвали в разговор с възрастен. Няколко проучвания показват, че този стереотип има много специфични функции – така насърчаваме детето да изучава езика и оформяме неговия темперамент или настроения. Това, което учудва учените е, че в различните култури това се случва по един и същи начин.
За да изяснят защо се случва така, изследователите са записали отговорите на 410 участници в проучването, след като са ги помолили да говорят пред „намусено“ дете, след това пред възрастен и накрая да си представят, че пеят песен, докато се обръщат отново към дете и съответно възрастен. Получените 1615 записа след това са анализирани с изчислителни методи, така че да се изключи въвеждането на човешки грешки поради несъзнателни предразсъдъци или предубеждения; изследвани са 15 различни вида акустични характеристики, като тон, ритъм и тембър.
Резултатите
Оказва се, че акустичните характеристики на речта и песните, насочени към деца, съдържат подобни елементи, ако се сравнят 21 различни култури, към които принадлежат участниците в изследването. От 15-те изследвани характеристики, 11 изглеждат последователно различими и споделени. В повечето случаи гласът на един и същи участник, насочен към дете, се характеризира с по-висок тон и като цяло по-широк диапазон от интонации. Тези характеристики обикновено се използват от различни животински видове за комуникация в ситуации на липса на опасност, за разлика от ниските и дрезгави звуци, използвани в ситуации на агресия или тревога. Затова изследователите предполагат, че има общи корени, които могат да бъдат открити в основните принципи на биоакустиката, науката, която изследва използването на различни форми на комуникация с животни при различни обстоятелства. Друга отличителна черта на езика, насочен към децата, е по-голямата яснота в импулса, използван за артикулиране на думите.
Обобщение, валидно за всички анализирани култури, е, че взети заедно, тези елементи биха придали музикалност на изказванията, обикновено отправени към деца, което в крайна сметка ги прави да изглеждат като песни.
Участието на „неосъзнати слушатели“
След това изследователите включват група от произволно избрани хора, като се изследва дали са в състояние да разпознаят към кого са насочени звуците, които им се предлага да чуят. Експериментът се проведе чрез „Кой слуша?“, платформа, която позволява на доброволци да участват в изследователски експерименти. „Неосъзнатите слушатели“ т.е. 51 056 души, живеещи в 187 различни страни по света, избрани сред участниците, са били в състояние средно да различат реч, насочена към дете, от такава, насочена към възрастен. Предвид разнообразието на извадката и след специфични анализи, изследователите заключват, че това не е свързано с езикови прилики между тези, които са произвели звуците, и тези, които са ги слушали ( бел. на преводача – няма значение, че говорещия говори на език А, а слушателят владее език Б ). С други думи, изглежда, че „неосъзнатите слушатели“ са успели да разпознаят специфични характеристики на езиците, обикновено адресирани към деца или възрастни, независимо от съдържанието на това, което слушат, и само въз основа на паравербални елементи, като тона на гласа. Интересно наблюдение, пишат авторите на изследването е, че изглежда има ясна тенденция – по отношение на речта пеенето се свързва с комуникация, насочена към деца, а не с комуникация, насочена към възрастен. Модел, който явно резонира на теориите, според които пеенето и музиката има особена роля като цяло в растежа и обучението на децата.
Ограниченията на изследването
Самите автори признават, че изследването има някои ограничения, които трябва да бъдат взети под внимание. Например, колкото и голяма и разнообразна да е била извадката от участници, тя не е представителна за целия човешки вид. Следователно, за да се обобщят заключенията, проучването трябва да бъде разширено допълнително. Освен това, записаните вокализации не са произведени спонтанно от участниците, а по искане на изследователите, което може да е повлияло на техните характеристики. В същото време самият факт, че записите са направени при възможно най-стандартизирани условия, би направил пробата достатъчно хомогенна, за да бъде изследвана по систематичен начин.
Превод от италиански е: Илиана Дечкова
Източник: https://www.galileonet.it/lingua-bambini-parlare/
© 2023 Илиана Дечкова