Преди няколко дни прекрачвам прага на родното училище. Група деца, може би 3-4 клас играеха на малката площадка под зоркия поглед на учителката. Бяха се пръснали на малки групички, момченцата естествено ритаха топка.  Забавих крачка, за да наблюдавам сладурите, но не спрях, за да не привлека внимание. Крещяха, бягаха, оплакваха се на госпожата кой не играел честно… все нормални неща, които ме върнаха в моето детство. Вече подминавах, когато с периферията си видях, че ритнатата топка не улучи вратата. Вратарят – един сладък пухчо започна да се смее на приятелчето си и да го сочи с пръст ( естествено, всички сме го правили)  и извика „Лууузъъъъррр“…………..

За незнаЮщите ингилизки това си е чиста проба загубеняк на роден български. Дума, която повечето от нас са използвали и като деца, и като възрастни. Засърбя ме да спра и да попитам детето защо използва чуждата дума, след като си имаме наша ( не да се карам, а просто да попитам, шеговито така). Не го направих по две причини. Първата беше, че ме чакаха. Втората… знам ли, днес и деца и родители са станали толкова чувствителни, ще вземе да се оплаче детето, че непозната леля го заговаря, че и му прави забележка… Въпреки това, ако не беше първата причина, щях да пренебрегна втората.

Не знам колко хора си дават сметка за мащабите на проблема, произтичащ от този иначе простичък епитет. Това бяха десетина годишни деца, които учат елементарен английски. Но които доста време вероятно прекарват в цъкане на видеоигри, от където определени думи и изрази им се набиват в мозъка.

Лошо няма. Точно игрите много помагат за по-лесното и бързо възприемане на чуждия език, особено във възрастта преди пубертета. В живота на човека има критичен период за усвояване на езика. Този период е свързан с интелектуалното развитие на индивида и с неговата социализация. Когато този период премине, езикът не може да бъде усвоен пълноценно.

Според хипотезата, разгледана подробно от Том Сковъл в книгата му „Време за проговаряне” (Scovel, 1988),  критичният период за усвояването на втория език е времето на пубертета, около 12-тата година на човек. За успешно овладяване на език се счита овладяването на „автентичен акцент.” След този период това е невъзможно.

Изследванията на мозъка показват връзката между неврологичното и езиковото развитие на човека. В началото на пубертета двете полукълба придобиват различни функции: лявото „ се насочва” към интелектуални и аналитични процеси, разсъдък, логика, докато дясното „отговаря” за емоциите, прозрението и въображението. Обикновено доминира лявото, което се проявява с ефекта на деснячеството, а при латерализацията на мозъка, т.е. когато той се „разделя”, езиковите функции се контролират от лявото.

Днешните деца буквално биват заливане от английски език и затова го усвояват много по-лесно и бързо отколкото немски или италиански например. Познанията по чужд език, без значение какъв, е незаменимо богатство. Всеки чужд език разкрива един нов свят; изучавайки го, човек се докосва и до културата и историята на народа. Познанията по чужд език дават възможност за по-добра комуникация. А самият процес на учене развива определени умения на паметта, на езика като цяло и изисква запаметяването на огромно количество информация. По този начин мозъкът се развива непрекъснато. Хората, които владеят два или три чужди езика могат да се похвалят със сравнително добра памет.

И отново стигаме до въпроса: къде е проблема? Защо лузър е проблем, а загубеняк не? Отговорът според мен се крие в онзи вик на Паисий: „… поради що се срамиш да се наречеш българин“?

Езикът не е нещо статично. Той се развива непрекъснато. Граматически много по-бавно, лексикално – понякога с космическа скорост. И в това няма нищо лошо. Стига да не се прекрачва онази тънка граница, след която езикът започва да се видоизменя и обезличава за сметка на друг. Има два вида чужди думи, навлезли от други езици. Едните определено са нужни, те са така наречените заемки. Когато възникне ново понятия или явление и в език А няма наименование за това, нормално е в него да навлезе понятието от език Б. Това е естествен процес,  от който език А се обогатява и развива.  От друга страна чуждици са тези чужди думи, за които имаме вече думи в езика. Например уъркшоп вместо работилница, хендмейк – ръчна изработка, алтернатива – възможност, лайквам вместо харесвам и т.н.

Това заместване доказано обезличава езика. И в един момент той вече няма да бъде същия, поне не и лексикално. Което е престъпление – към предците ни, към нас и към децата ни. Унизително е да сме един от шепата народи в света, пишещи на собствена азбука и с такава екота да убиваме езика си.

Пак казвам – владеенето на чужди езици е полезно в много отношения ( самата аз говоря 3 ). Освен това съществува и процесът на глобализация, както вече споменах английският език отдавна се е наложил като основно световно средство за комуникация. Да знаеш езици и глобализацията обаче не са причина да убиваш родния си език. Тогава защо се случва и то с такава скорост в последните 15-20 години!?

Лично мнение – причината е в една наша, българска грозна черта – чуждопоклоничеството и в същото време отричането на всичко родно. Това явление се наблюдава от как има българи на този свят. Тази мания да се кланяме на всичко чуждо и да страним от нашето, било то език, нов автор, филм или постижение на учен. 

В този ред на мисли България и българският народ отдавна е лузър. Да, лузър. Не загубеняк. Защото бавно и сигурно скоро ще се загубим: с помощта на демографския срив и отричането.

В случая обаче децата не са виновни. Защото те просто взимат пример от възрастните. От онези, за които е модерно и признак на изкривена интелигентност да се изразяват по чуждоземски. С всичко това се опитвам да обърна внимание, че цивилизацията е хубаво нещо, стига да не бъде изкривявана. А у нас май все това правим…