Статията е част от магистърска теза на тема „Радикална реформа в образованието – индивидуалност вместо унифициране“ по специалност Педагогика за придобиване на квалификация „учител по икономически дисциплини“ към ИУ – Варна, защитена с Отличен

Масовата мания днес е всяко дете да завърши университет. Децата от малки биват подлагани на сравнителни тестове, входни интервюта и всякакви други състезателни методи. Ако детето не попадне в правилната детска градина, губи шанс да попадне след това и в правилното училище. Затова образованието е насочено предимно към децата и младите хора. А това е тотално грешно.

В началото на живота си ние натрупваме образователни ресурси. Но с възрастта те намаляват. Днешният учител по езици едва ли си спомня всички формули по физика от училище. В последния клас на гимназията почти всички са вее с половин резервоар познания. А по пътя по нататък няма много места, където да презаредят. Основната грешка днес е, че образованието е подготовка за бъдещето. За това, което ще се случи после. А би трябвало да помага на хората да се обвържат с настоящето.

Другата груба грешка в днешното обучение е йерархията на дисциплините в училище. На върха са математиката и езиците, следвани от точните науки, след това идва ред на хуманитарните, а изкуствата остават на дъното. Наслагва се едно сбъркано клише, че някои дисциплини са по-важни и по-полезни от други. За кого, обаче? Днес академичните постижения са задължителни, за да се нарече човек успял. Учениците, които продължават в университет се смятат за по-успели от онези, които се насочват към професионална квалификация. Много интелигентни хора са прекарали годините в училище с убеждението, че не са такива. В същото време хора с академични способности, признати от системата, не са успели да развият други свои дарби.

Грешката е в начинът на мислене. Когато умът повярва и възприеме, тялото постига. Това го доказва науката. Успехът започва да действа първо в главата ни, чрез РАС – ретикуларна (мрежовидна) активираща система. Това на практика са група нервни влакна, разположени в мозъчния ствол. РАС участва в много от важните функции на организма – спането, ходенето, биенето на сърцето, дишането, поведенческата комуникация. Допринася също за апетита и яденето, контролът над вниманието и насочването на съзнанието към определени въпроси. При нанесени травми на РАС, човек може да изпадне в кома. РАС е командния център на ума. Там се срещат нашите мисли и чувства, както и външни влияния. Всичко, което виждаме, чувстваме, чуваме или вкусваме минава през РАС. Казано просто – РАС е главният мозъчен център за нашата мотивация.

Основната функция на тази система е да разпределя милионите битове информация, която нахлува в мозъка ни ежедневно. Там се филтрира информацията и се извлича само онова, което е важно за нас. Като в офис – оценява се входящата информация и се подрежда приоритетно. РАС е филтърът между съзнанието, което дава инструкции на подсъзнанието. След това умът нарежда на тялото, за да се превърне физическата дейност в необходима. Системата преглежда средата за информационни модели, които да отговарят на нашите познания или убеждения. После свързва мислите и чувствата ни с познатите модели и съзнанието получава сигнал.

Всички сме чували невероятни истории за вярата. Понякога тя е способна да изкриви дори законите на физиката. Но всички ние вярваме в различни неща, понякога противоречиви.  Независимо в какво вярваме и какво мислим, нашата РАС обръща повече внимание на това. Филтрира останалата информация и ни помага да стигнем до онова, в което сме избрали да вярваме. Това е причината някои хора да вярват в неща, които не са истина. И затова една и съща ситуация едни я възприемат като възможност, а други като трудност. Неслучайно в китайският език думата „криза” е съставена от два йероглифа. Единият означава „опасност”, а другият – „възможност”. Ние изпитваме към дадено събитие онова, което мислим, че означава. Затова и системата на убежденията и нашата вяра определят дали нашата РАС работи за нас или против нас. Без значение дали спим или сме будни, РАС открива точно онова, което сме и казали, точно като търсачка в компютър. Ако вярваме, че можем да изкарваме парите си само с тежък и упорит труд, ще виждаме само информация, която потвърждава това. Системата ще филтрира другата информация, защото ние така с ме и задали. Или да речем решаваме да си купим нова кола и вече сме избрали модел и марка. И вървейки по улицата, започваме да забелязваме много повече коли от тази марка, отколкото преди. Това е така, защото РАС изключва информацията за другите коли, понеже вече мислим конкретно за тази. Добрата новина е, че можем сами да програмираме нашата РАС. Трябва само да се научим да и изпращаме точни послания и то съзнателно. Така ще създадем наша собствена реалност.

Причината много хора да не успяват в живота е, защото не са решили какво искат. Друга причина е, че в началото на живота РАС се програмира от възрастните, в частност родителите. Докато децата са малки, те чуват непрекъснато едни и същи фрази: „Засрами се”, „Бъди послушен”, „Ти си лошо дете” и т.н. И когато тези деца навлязат в пубертета, спонтанността и мечтите, които са имали като деца, вече са изгубени. Защото някой ги е препрограмирал. И в края на юношеството си те вече правят онова, което възрастните искат от тях. Женят се за „правилния” човек, дори да не го обичат, постъпват в университет, предпочитан от родителите им… Поемат по разумния, безопасен път и цял живот се чувстват неудовлетворени. Дори и онези, които на прът поглед са успели: мъж на средна възраст, известен адвокат, работещ в престижна кантора, материално обезпечен… но не е щастлив. И в очите на повечето хора би изглеждал като неблагодарник към живота и съдбата. А всъщност той е искал да стане лекар. Или фотограф, който обикаля света, или учител, който работи за невисока заплата, но обича да се занимава с деца. Нека да оставим децата си сами да определят какво искат от живота. Защото какъв е смисълът да се изкачиш по стълбата на успеха, ако си я подпрял на грешната стена? Да оправдаеш очакванията на другите и да бъдеш нещастен просто няма смисъл.

За да се случи едно нещо, каквото и да е то, трябва просто да го започнем. Първо решаваме КАКВО искаме. Не КАК, а точно КАКВО. Ако започнем веднага да мислим как ще стане, по-добре изобщо да не започваме. Когато вземе това решение, то се загнездва в съзнанието ни. Тогава нашата РАС ще започне да филтрира огромния поток от информация и ще намери отговор как да се случат нещата. Ще намерим отговор как да постигнем целта и начините ще дойдат сами.

Често сме чували баналната фраза „Направи си списък с нещата, които искаш”. Тя обаче има много смисъл. Когато четем вестник, ние не запомняме всичко написано вътре. Нашата система филтрира само това, за което мислим и ние виждаме предимно статии, свързани с нашите идеи и мисли. Ако обичаме градинарство, но не се интересуваме от спорт, отваряйки вестника, много по-бързо ще забележим статия за хризантеми, отколкото за последната победа на „Юнайтед”. Затова списъкът с „Какво искам” е важен. Когато пишем, ние се съсредоточаваме и започваме да мислим за нещата, които искаме. Нашата РАС се програмира и скоро започваме да забелязваме и да намираме информация, свързана с нещата от списъка. Важно е да мислим предимно за това КАКВО искаме. Начините да го постигнем нека да оставим на РАС. Първата стъпка е да напишем списъка – на ръка! „Не знам какво искам” – често сме чували това, дори в собствените си мисли. Всъщност не е толкова сложно. Просто трябва да си отговорим на един въпрос: какво бихме вършили с огромно удоволствие, дори без да ни плащат, но можем да го правим и да получаваме заплата? Когато сме в състояние да си отговорим на това, значи сме открили мисията на живота си.

Много хора твърдят, че не могат да изкарват достатъчно, за да се издържат от това, което обичат. Ако обаче си го поставят за цел, написана в списъка, РАС ще открие начин. Ако не знаем точно каква професия искаме да упражняваме, но обичаме да общуваме с хора и да им помагаме, системата ще ни подскаже. Когато искаме нещо с цялото си същество и го материализираме чрез думи на хартия, то просто се случва.  Обикновено всяка дейност се възприема като работа. Това е много грешен подход. „Работа” е временен начин да си плащаме сметките, докато преследваме страстта си. Или е нещо, с което се занимаваме, докато искаме да правим нещо друго. Тогава защо не превърнем страстта си в начин за плащане на сметки?

Нека си зададем два въпроса: какво искаме да правим безплатно и какво работим сега. Ако отговорите са различни, значи е време за промяна. Време е да започнем да се будим с въодушевлението, че се занимаваме с това, което ни харесва и то ни носи доходи. Нека обаче да записваме целите, които наистина искаме. А не да се примиряваме с най-доброто от онова, което виждаме.

Хората са мотивирани от две неща – да получат облаги или да избегнат загуби. При някои цели са и двете. На първо място трябва да определим количеството на целите. Цел е всичко, което ни мотивира и което искаме да постигнем. И тук не говорим за добри и лоши цели, защото те зависят от ценностната система на всеки човек. Целта трябва да е ясна и конкретна. „Да бъда богат някой ден” не е цел. Така не задаваме конкретика и РАС няма да успее да филтрира правилната информация, за да се случи това. Ако обаче нашием „След пет години, в края на лятото, ще имам нетен приход 100 000 годишно и няма да имам дългове” , РАС ще задейства режим на търсене на възможности. „Да притежавам хубав дом” също не е цел, дори и да сме задали срок. Защото „хубав” е много относително понятие. ако обаче програмата е „триетажна къща с басейн”, това вече е цел. За постигането на целта е важна и нейната насока. Дали тя е позитивна или негативна. Добре е да включваме повече положителни думи, пишейки желанията си. Хората сме склонни да определяме целите си с негативен образ. РАС обаче вижда само позитивни образи и не може да си представи нещо, което не вижда. Следователно няма как да постигнем цел с негативна насоченост. И тук не говорим за морал, а за начин на подредба и видове думи. Между „Няма да ям много” и „Ще ям по-малко” има съществена разлика, когато задаваме програма в мозъка си. С второто успехът е много по-вероятен.

Позитивно изложените цели създават мотивационни образи в ума. За разлика от  целите, представени негативно –  те не създават никакви образи. Нека си представим онова, което искаме. И то така, че да го усетим физически (примерно искам да съм известна певица, представям си как пея и публиката е в екстаз). Ако успеем, значи то е заложено в нас и можем да го постигнем.

Според някои проучвания, ясните цели водят до добро здраве и удължават живота. На пръв поглед това изглежда смешно. Учените обаче са открили, че когато човек си постави някаква цел, ясна и конкретна, живее по-дълго, без значение кога я е поставил. Това е като защитен механизъм. Имаме зададена програма и РАС включва режим, с който ни пази, за да можем да изпълним това, което сме програмирали. Следователно колкото по-рано стартираме процеса на формулиране на целите, толкова по-рано ще задействаме защитния механизъм.

За съжаление са малко хората, които на смъртния си одър са доволни от живота, който са имали. Ето и петте най-често срещани съжаления на умиращи: да са били по-щастливи, да не са прекъсвали контакти с приятели, да са изразявали чувстват си, да не са работили толкова много и да са водили живота, който са искали (вместо да правят онова, което се е очаквало от тях). Когато опростим начина си на живот и правим съзнателни избори, вероятно ще установим, че не се нуждаем от толкова високи доходи. Създавайки повече пространство в живота си, ставаме по-щастливи и по-открити за нови възможности. А те са предпоставка за нов, по-добър живот. Има два типа хора. Първите имат десет години опит, а вторите – само една, повторена десетократно. Първият ти постигат много повече неща в живота си. Живеят по-дълго и се забавляват повече.

Много хора си мислят или по-скоро очакват, че постигането на цел е праволинеен път. Евентуално само с няколко неравности. Но истината е друга. По пътя към целта има завои, пропасти, стръмни хълмове,  капани… Случва се, вървейки по пътя към целта, да открием, че това не е нещото, което искаме чак толкова. и тогава се заемаме с нещо друго. Често не осъзнаваме какво изпитваме към дадена цел, докато не се заемем с нея. Затова, когато правим първоначалния списък, нека той да включва повече неща. Повечето хора, ако изобщо имат цел, то тя е една. Най-много две. И ако нещата не се получат, те се отчайват. И продължават да правят онова,  което не им харесва. Ако те имат списък с десет цели, когато първата и втората не проработят, ще имат още осем, които да опитат. И ще останат позитивно настроени. Една от основните пречки на човек да постигне целите си е околната среда. Но не природната, а човешката. За да бъдем истински щастливи, нека се съсредоточим в самите себе си. Да разберем НИЕ какво искаме, как го искаме и с какви темпове. А не да се стремим само да оправдаваме очакванията на околните или да се състезаваме с техните постижения.

Защо другите ни пречат? Отговорите са много. Близките ни се тревожат да не пострадаме. Околните решават, че сме конкуренция, защото те самите нямат сили да оправят живота си. И започват да ни отклоняват от целите ни… или поне се опитват. Дали ще успеят, зависи от нас. В такива случаи е добре да се обграждаме с хора, настроени като нас. Защото от тях можем да почерпим само положителен опит. Хора, на които не им се е налагало да живеят с резултатите на решенията си, не са добри съветници. Разбира се няма как да пренебрегнем всички. Можем да им благодарим за загрижеността и просто да продължим по пътя, който ние сме си начертали. Простата техника да устоим на „спирачките” е просто да се съгласим, че тези хора имат право на мнение, колкото и да е необосновано.

© 2023 Илиана Дечкова