В последните десетина години стана масова практика чужди граждани, предимно от Западна Европа да в България и да остават тук за постоянно. Рядко са работещи, повечето от тях са пенсионери. Идват тук, на гости на приятели, не знаят езика, но в някакъв момент решават да останат… временно или за постоянно. Защо? – е основният въпрос. Кое ги кара да оставят семейство и приятели, всичко родно и познато и да се впуснат в това приключение? Не се ли страхуват, че няма да се справят най-вече заради езиковата бариера?
Ще видите различни гледни точки, различен начин, по който чужденци от една и съща народност възприемат България и българите – различен както от нашите възприятия за самите нас, така и между тях самите. Някои от тях познавам лично и съм общувала достатъчно, за да ги опозная. Ще ви разкажа и моята гледна точка.
ЕТТОРЕ РУСО
Етторе Русо пристига във Варна през февруари 2014 г. Живее тук 5 години и през 2019 г. се връща за кратко в Италия, но в началото на 2023 отново пристига тук. Етторе е бивш пожарникар. Няма семейство в Италия. Харесва Варна, защото е на брега на морето като родения му град Неапол. Животът тук според Етторе е спокоен и това е главното, което го привлича да остане в България. Още с пристигането си се е влюбил в града. Това, което го привлича тук е уважението между хората и факта, че правилникът за движение се спазва на 100 %. По улиците е чисто – казва Етторе, общината се грижи за парковете и градините и всичко е красиво в сравнение с родния Неапол.
На въпроса ми за езиковата бариера и с кого общува повече – с българи или италианци, Етторе отговаря така: „ За съжаление не общувам с българи, защото не мога да науча езика, но бих искал. Използвам около десетина думи, главно за да поздравявам и благодаря. Със сънародниците ми също не общувам много, всеки си живее собствения живот. Аз съм човек, който иска да се социализира, но ми е трудно в чужбина със своите. Има много завист и ревност между италианците в общността тук.“
Дали ще се върне окончателно в Италия? „Определено не“ – отговаря уверено Етторе. „Както вече казах, върнах се за малко, само за да разбера, че тук, в България се чувствам по-добре. Животът ми е спокоен и еднообразен. Когато времето е хубаво често се разхождам в Морската градина или в центъра с верния си другар кучето Зара.
ДАВИДЕ ЛА БОЛЛИТА
Давиде живее и работи във Варна от 7 години. На въпроса защо именно Варна и България, ми отговаря така: „ Това беше съзнателен избор за моето културно, лично и професионално израстване. Тук се чувствам добре и в хармония и с хората, и с храната, и с мястото“. Според Давиде има много разлики, но и много прилики между италианците и българите, но му е трудно да обобщи всичко в няколко думи и примери.
Давиде е изключително отворен към общуването с хора и няма предпочитания дали ще общува с италианци или българки, както правят някои негови сънародници. За себе си разказва: „В последната година прекарвам много повече време в България, но често се връщам в Италия, за да прекарам малко време с най-близките си хора. Смятам себе си за интензивен в работата си, но в същото време като характер съм спокоен и умерен. През живота си имах възможността да пътувам в много страни по света и да опозная много реалности и хора, но тук, в България, се чувствам като у дома си.“
Поводът да дойде за първи път в България честването на годишнината на великия български бас Борис Христов през 2014 г. Давиде пристига тук като изпълнителен мениджър и започва усилено сътрудничество с директора на театъра. Двамата успяват да привлекат на родна почва няколко важни артисти от чужбина, продуценти, мениджъри на международни музикални събития, които Давиде започва да ръководи. След години на успешно сътрудничество, през 2018 г. е поканен да стана артистичен консултант на Варненския театър. Роля, която той приема с ентусиазъм и която изпълнява с удоволствие и до днес.
© 2023 Илиана Дечкова