Старите предания разказват, че месеците в годината били живи същества. Баба Марта била сестра на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Братята и всяка година изпивали виното и не оставяли на нея, затова и Баба Марта все е люта и кисела. Затова и хората все се опитват да я омилостивят, защото нейното настроение влияело на времето. Като се разлюти Баба Марта, може и виелици да завият. А засмее ли се – слънцето се показва иззад облаците и природата се стопля. На първия ден от месец март Баба Марта навестявала хората и посевите им облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.
Своенравна и капризна била Баба Марта и често подлъгвала хората. Като се засмеела, грейвало слънце и хората изкарвали добитъка на паша, зер цяла зима седят затворени животните. Тъкмо да стигна до поляната и Марта се разлютявала за нещо. Слънцето се скривало, често завалявал сняг, а ако и виелица завие – вкаменявали се пастирите заедно със стадата. Стара народна приказка разказва, че един ден, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Друга легена разказва, че повелителя на месец март бил мъж на име Март. Той имал две жени – красива и грозна. Погледнел ли грозната – студ сковавал земята и ветровете лудо завивали. А щом погледът му се отместел на красивата – грейвало слънце и земята се стопляла.
© 2023 Илиана Дечкова