Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите

Прошката с близките

Празникът се нарича Сирни заговезни или Прошка. Сирни, защото на трапезата се слагат предимно сирене, масло, баница със сирене, Заговезни, защото се заговява, това е последният ден в който се яде блажно, преди Великите пости, когато е позволена само растителна храна. И Прошка, защото на този ден млади и стари си правят равносметка за изминалата година и търсят помирение със себе си и с близките си.

През целия ден близки и роднини си гостуват. Обикновено, по правило, по-младите отиват при по-възрастните. Младите семейства, които живеят отделно, задължително посещават родителите си. Кумците гостуват на кумовете. Мисията на този празник е да се заличат всички стари вражди, явно или скрити между роднините, обидите да се забравят и хората да живеят в мир. Правилото е по-младите да поискат прошка, а по-възрастните да изрекат опрощение. “За грешка има и прошка” – казва една българска поговорка. Днес и млади и стари взаимно се стремят да се пречистят и освободят душите си. Защото дори и да си по-стар и мъдър, ако си нагрубил и наранил някого, редно е да се извиниш. След ритуалното опрощаване започва вечерята.

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Прощаване с веселието

Освен прошка между хората, празникът има и друг смисъл на прощаване. Предстоят Великите пости. Освен животинска храна, строго са забранени веселието и плътските страсти, затова хората се веселят прощално. Изкусните свирци огласят селото през целия ден, а млади и стари вият хора. Следващото веселие и разрешение за задявки между моми и момци ще е чак след 40 дни, след Възкресение. Затова и на този ден приключват годежите и сватбите. Започва работата на полето и цялото време и сили са насочени към създаване и прибиране на реколтата. Ако двама млади не са успели да се вземат през зимата, понякога те се  “прощават”, т. е. разделят се дори оформени любовни двойки и всеки от двамата е свободен да потърси наново късмета си до следващата зима. Но ако ерген иска да покаже на момата, че ще и е верен, има начин да го направи, за да не се разтури любовната двойка.

Празникът – огън и хамкане

Вечерта на празника ергените се събират на някое по-високо място около селото. Всеки носи специално направени стрели от дърво. Запалвали стрелите и с помощта на дървен прът ги изстрелвали към двора на момата, която харесва. Младите момци тренирали усърдно стрелбата още от Атанасовден, за да не попадне стрелата им в грешен двор или извън него. На следващата сутрин момите с нетърпение преброявали стрелите, паднали в двора. Най-“обстрелваната” мома получавала всеобщо признание.  Горко на момата, в чийто двор не е паднала ни една стрела. Тя ставала обект на доста солени шеги. Ако пък момковата стрела е паднала в двор, където не го желаят, също ставал обект на закачки.

Другият символ на огнените стрели са отново свързани с берекет. Хората вярвали, че докъдето стигнат стрелите, до там ще е плодородието през новия сезон.

Днес също извършваме макар и малка част от старите обреди. Както предците ни, така и ние все още си искаме прошка на този ден и палим огнени клади около селото или извън града. В някои села все още около кладата се събират хората, играят хора, веселят се и прескачат огъня за здраве. А на най-малките по стар обичай се дават „примамки”. На конец се провесват халва или яйце (в стари времена и парче сирене или въглен). Примамката се възвала за някоя греда на тавана (днес се държи от някой висок възрастен). Децата със завързани отзад ръце трябва да захапят примамката с уста. Този обичай и днес наричаме хамкане.

© 2023 Илиана Дечкова