Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“ (виж в Магазин)

На този ден църквата почита паметта на Светите Апостоли Петър и Павел. И католическата и православната църква ги почита заедно и ги смята за стълбовете на Христовото учение и едни от най-ревностните последователи на Исус.

Християнски легенди

Рожденото име на Петър е Симон. Той е бил рибар с буен нрав. Исус е този, който му дава името Петър (камък), когато Симон приема християнството.  При Учителя го завежда брат му Андрей, първият ученик на Исус. Според легендите Господ му дава и ключовете за небесното царство. Петър е първият Папа и основател на църквата.

Павел е роден с името Савел. Родом от гр. Тарс, Савел е бил последовател на юдаизма и върл противник на християните.  Тъй като освен евреин, бил и римски гражданин, като наследство от баща си, той имал и латинско име: Павел (Паулус), което означавало „смирен”. Един ден, на път за Дамаск, Исус му се явява и Савел ослепява от Божието проникновение. Чул думите: “Савле, Савле, защо Ме гониш?”. Спътниците му го връат в града, където за три дни става чудо и той си връща зрението. Става един от най-ревностните разпространители на християнската религия. Проповядва извън еврейската общност, основно в Македония и Беломорието, стига чак до сипания, затова е наричан „апостол на езичниците”. Една от версиите е, че двамата апостоли са разпънати на кръст заедно от император Нерон през 67 г. сл. хр.

Народни вярвания

Този празник съвпада с най-усиленият период от стопанския живот на българина. По това време на годината кипи усилена жътва узреят първите ябълки – петровките. В народната вяра хората почитат Св. Петър на 29 юни, а Св. Павел – на 30 юни. В някои региони на страната 30 юни е известен като Пальовден и се свързва с паленето, с огъня. За Петров ден няма строга забрана да не се работи, но на Павловден е забранено дори приготвянето на храна. За да не разсърдят светеца и той да подпали нивята и да сплъсти брашното, хората не са извършвали никаква стопанска дейност. Най-голямата забрана е била да се пали огън, нито навън, нито в огнището.

На Петровден се коли петровко пиле за курбан. Празничната погача, баницата с масло и сирене и тиквеникът също били част от гощавката. Символът на петела тук идва от езичеството – слънчев знак на висшето, небесното, който като слънцето отмерва времето и е символ на възкресението. А християнският смисъл на празника е твърдост (като камък – Петър) и смирение (Паулус – смирен, скромен). Особено стриктно се спазва празникът в семейства, където има починали деца. Майките носели ябълки-петровки и погача в църквата, които били и освещавани и след това ги раздавали. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кражали душите на починалите деца досущ като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, Св. Петър им позволяват да си откъснат плод от райското дърво. Майките, обаче, не бивало да отхапват от тях. А на Павловден девойките и жените  излизали на поляните, люлеели се на люлки, играели кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите посрещали изгрева на слънцето.

Според народните вярвания Петър е съдникът на човешките грехове и ключарят на Рая. Той стои пред райските порти и посреща душите на мъртвите. Отваря големия тефтер, където са записани всички добри и лоши дела и помисли на хората. Петър отсъжда дали душата е достойна за Рая или я праща в Ада.

В иконографията двамата апостоли са заедно и държат църква, представени са като стълбовете на християнството.

Имен ден празнуват Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина и Полина.

© 2023 Илиана Дечкова