Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Прабългарите, за разлика от много други народи вярвали в един Бог. Наричало го Тангра или Тенгри. Народът се е отличавал с висока духовна и материална култура. В този единен бог те събирали всичко – небе и земя, слънце, вода и огън. В същото време силно разпространен бил тотемизма – почитане на тотеми. Това било животно (по-рядко растение), почитано в като родоначалник на племето и издигано в култ. старите българи вярвали, че хората с общ произход имали общ прародител, който след смъртта възприема образа на определено животно. То става покровител на рода.

Неслучайно прабългарският календар е разделен на 12 годишни цикли и всяка година е посветена на дадено животно. Вълкът е едно от най-почитаните животни, тъй като е бил най-близо до заобикалящата ги среда.

Всяко племе си имало жрец, който имал магически способности. Жреците са били религиозните водачи на народа. Често владетелят е бил и върховен жрец. По време на ритуалите жреците приемали образа на различни животни. Царят-жрец е имал и помощници за ритуалите, обикновено хора от аристокрацията или близки роднини на владетеля.

Народът и днес храни страхопочитание към вълка, затова на него са отредени дните от 1 до 3 февруари, известни като Трифунци. Това наименование идва празника на св. Трифон Зарезан. Наричат ги също и Вълчи празници. Не се хваща  остър предмет, особено нож и ножица. Вярва се, че ако се наруши тази забрана вълкът ще прави пакости на семейството.

© 2023 Илиана Дечкова