Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Поганците

В народните обичаи има вярвания за съществуването на таласъми, вампири, караконджули, върколаци, русалки и самодиви – все същества от отвъдния свят. За някои от тях се смятало, че са много опасни, особено през така наречените Погани или Мръсни дни – от Рождество до Богоявление, опасно време, време на зло, особено от залез слънце до пропяването на първи петли. Тогава те излизали и бродели по земята. Тежко му на някой смъртен, ако ги срещнел. Можели да напакостят на хората, да ги разболеят или дори да ги умъртвят.

Според други вярвания, предимно в Северна България, съществували митични женски същества – русалки и самодиви, които идвали в света на хората по Спасовден, 40 дни след Великден. Самодивите и русалките били двойнствени същества. Те носели плодородие по нивите, можели и да лекуват, но отмъщавали жестоко на онези, които смеели да ги разгневят. Затова през русалската седмица, която започва от празника Свети Дух, 51 дни след Великден, хората спазвали редица забрани: да не работят, да не спят през деня и най-вече да не ходят по горите и полята сами. Ако човек нагази самодивско или русалско сборище или извор, бил наказван със страшна русалска болест. Болният припадал, залинявал и често умирал.

Пазители – лечители

Едни от най-ярките пазители и бранители на хората от тези зли същества били група мъже, изпълняващи тайнствени ритуали, с които прогонвали злите сили. Наричали ги русалии или калушари. Тези тайнствени мъже обикаляли по селата на групи и играели за здраве и плодородие и за изгонване на злите духове, както лазарките или кукерите. Особеното в тях било, че освен това, те били и лечители. Русалиите имали право да лекуват само една седмица в годината. Тази седмица според легендите започвала с Мръсните дни, с празника Св. дух или по Еньовден… различно разказват хората.

Правилата на дружината

През русалскта седмица дружината обикаляла по селата. По кръстопътищата и всред село те играели хоро, после обикаляли къщите и прекръствали всекиго с тоягите си по чело „за здраве“. Така прекръствали и дюкяните на три места – на вратата, на огнището и на трето място, което е в прав ъгъл с тях. В къща с лехуса / млада родилка, на която не са минали още 40 дни от раждането/ не влизали. Русалиите много се пазели да не срещнат друга дружина по пътя си. Тогава двете дружини се сбивали и никоя не отстъпвала, до кръв. Често падали мъртви, които после погребвали без поп да ги опее. Ако дружината е много по-слаба, тя се подчинявала без бой на противника и минавала под две съединени с върхове тояги на по-силната дружина, в знак на покорство.  Преди залез слънце дружината се прибирала винаги в някоя къща, да не я завари нощта на открито.

Русалиите били група мъже, нечетен брой, обикновено седем. Водачът на групата се наричал ватафин и ватафството се предавало то баща на син, рядко по заслуги. Именно той владеел тайното знание и въвеждал в него дружината в полунощ, преди първия ден от русалската седмица. Ватафинът подбивал много внимателно своите момчета. Те трябвало да са здрави физически и психически, да са с добра душа, честни и да умеят да пазят тайна. Всичко това им е било нужно, за да имат силата да изпълняват сложните ритуали така, че хем да помогнат на болния, хем да не навредят на себе си. Не всеки можел да стане русалия. Обикновено това се предавало по наследство, ватафството също. Бъдещият русалия пъвро бил обучаван години наред. когато бивал избран, трябвало да пости една седмица и да мълчи – все изпитания за издръжлив дух. След това ватафинът му давал различни изпитания. При посвещаването на новия член на дружината, ватафинът го налагал със специална вода с билки и му определял настваник, който да го обучи на тайнствата. Накрая полагал клетва и чак след това имал право да упражнява занаята. Заклевал се новият русалия пред знамето и тоягата, целувал ръка на новите си събратя и поемал за пръв път своята тояга.

По време на Русалската седмица дружината била непрекъснато заедно и спазвали редица забрани:

• Не говорят помежду си освен вечер и то малко и тихо.
• Не се кръстят, когато ядат, не благославят, когато пият, не поздравяват, когато срещнат някого.
• Вървейки в двойки /по двойки/ един след друг, те не позволяват никому да пресече веригата, да мине между тях и всеки стъпва в стъпките на предходника си. Само болни могат да разцепят хорото им когато играят и да седнат на средата за да оздравеят.
• Никога не газят вода: малките вади прескачат, реките минават с кола.
• Ако някой от дружината изостане поради някаква причина, другарят му не го напуска, а стои при него и маха с меча си над главата му да го пази от зли духове
• Когато спрат да нощуват, не се делят, всички остават в една къща, по-широка, за да могат да се съберат и други гости.
• Ако пристигнат в село, от което е някой русалиец, той не смее да се среща с роднините си.
• Дружината изпраща напред калаузи, за да предупредят селяните за пристигането си и посрещната тя бива с почести – както и да не би да се срещнат с друга дружина русалии и да се сбият.
• Срещнат ли по пътя си кладенец, сухо дърво, стари гробища, кръстопът, обикалят ги три пъти и прекръстват сабите си, като ги опират с върха о земята и извикват „ехее“.

През този период те се намирали в едно гранично състояние – между човешкия свят и отвъдното. И само тогава можели да видят митичните същества от оня свят и да ги победят.

Облекло и порядки

Облеклото на русалиите било обичайното им, често бяло, но все пак през тази седмица се отличавали с някои вещи, които носели. Всички имали шарени, дървени тояги, които през останалото време на годината се пазели  от ватафина. В тези тояги имало скрити самодивски билки, а върховете им били метални, за да стоят прави, забити в земята, като човешка снага. Когато тоягата загниела или изсъхнела, се погребвала с последния си стопанин. Наследявала се от баща на син. В поясите си затъквали червени кърпи. По краката и тоягите си русалиите имали метални звънчета, които отмервали всяко движение. Дружината имала и знаме от бял ленен плат, обшито по края с магически билки. Знамето се осветявало със специален ритуал и се носело само от ватафина. Никой нямал право да го докосва, дори не смеели да стоят под него, защото силата му била огромна. Освен тези неща, водачът носел гърне с вода, билки и паница с чесън и оцет. В магическите русалски ритуали музиката заемала важно значение. Изобщо музиката винаги е била част от свещените тайнства на българите. Чрез нея русалиите осъществявали връзка с отвъдното. Затова в дружината винаги имало тъпанджия и свирач на кавал или гайда.

Русалиите лекували всякакви болести, но майсторлъкът им се виждал, когато успеели да излекуват болестите на духа и душата. Днес ги наричаме депресия, шизофрения, епилепсия и т.н.

Ритуалът

Лечебният ритуал правели така: болният лягал на земята, върху черга, а до него поставяли гърнето с билките. Русалиите се нареждали в кръг и започвали да танцуват своя магичен танц в кръг около болния. Само ватафинът оставал извън кръга със знамето и паницата и ръководел останалите. Танцът започвал бавно и все повече се забързвал. Накрая мъжете играели буйно. Изпадали в захласване –  състояние, близко до транс или хипноза. Вдигали болния с чергата, раздрусвали го, после го прескачали три пъти. През това време ватафинът го разтривал с оцета от паницата, давал му да пие от нея и го ръсел с вода от гърнето. Накрая музикантите засвирвали специалната мелодия. Наричали я Флоричиката и наподобявала ръченик. Танцът изисквал изключителна издържливост, затова и бъдещите русалии бивали избирани и по физическите си качества. Танцували въртеливи движения, а танцът можел да продължи с часове. В мига, когато мъжете забиели тоягите си в земята, за да черпят от силата и, ватафинът влизал в кръга и избирал онзи русалия, който в него момент е бил най-силен. Вглеждал се в очите му, за да види дали душата му ще издържи. Давал му да пие от билките и по тайнствен начин, със заклинания,  примамвал болестта от болния в него. В същия миг болният е трябвало да скочи и да побегне – смятало се, че е оздравял. А главатарят и дружината продължавали с тайнствения танц, докато не извадели блестта от другаря си. Когато русалията се свестял, ритуалът приключвал.

Мъжът бил руслаия, докато имал сили да изпълнява ритуалите и да издържа на танца. След това се оттеглял и предавал тоягата си на сина си, ако е решено, че може да го наследи. Ако не – тя си отивала с него.

В северна и Южна България има леко разминаване в особеностите на ритуала. На Север броят на руслаиите е нечетен, а на юг момците ходели по двойки и дружината била четен брой. Това е свързано със зимното и лятно слънцестоене. Първото е обикновено на четна дата / 22 декември/, а лятното на нечетна /21 юни/. Затова и северните русалии изпълнявали обичая в периода на Мръсните дни, а южните – около Спасовден или Еньовден.

Символите

Символите на русалската дружина не са случайни. Дървената тояга е образът на космическото дърво, което помагало да се извади болестта. Това вярване е подобно на вярванията на Богомилите. Те смятали, че мъката е заразна болест и трябва да се извади, като бъде подмамена, а здравето било предавано чрез мъчлана вода. Тоягата била и своего рода меч, с който лечителите побеждавали долния свят. Toзи pитyaл e cвъpзaн c пocтигaнe нa пoбeдa нaд дoлния cвят c пoмoщтa нa мeчa.  Билките не са случайни, избирали да такива с антисептични, пречистващи и с противовъзпалителни действия. Червената кърпа е символ на кръвта, символ на живота. Водата е била особено специална. Тя е трябвало да бъде чиста, обикновено наливана от самия ватафин, от свят извор и „мъчлана”, т.е. да не носи друга информация, освен от самата нея. Обредите преди хорото са се извършвали в пълна тишина, за да могат лечителите да са максимално съсредоточени. След това, когато засвирва кавалът или гайдата и забие тъпана, водата се зареждала положително.

Същественото при русалския обред е връщането на целостта на общността и изравняването и с А-за. Това се постига чрез принасяне на жертва или дар срещу получаване на друг дар – здраве.

© 2023 Илиана Дечкова