„Умният човек умее да разрешава конфликтите си,
но мъдрият знае как да не ги допуска“
Живеем в свят на несъгласия и често сме заобиколени от конфликти. Но дори и когато не сме намесени пряко, негативните отенъци може да ни повлияят. Конфликтът обаче не е толкова страшен и не непременно вреден. Защото всеки конфликт, пред който се изправяме в живота си, е наситен както с с позитивен, така и с негативен потенциал. Конфликтът може да е извор на вдъхновение, посвещение, знание. Може да доведе до трансформация и растеж. А може да предизвика и ярост, страх или срам. Какво ще се случи, зависи от желанието ни да го посрещнем и разрешим.
Кога възникват конфликтите?
Без значение у дома или на работното място, разногласията са неизбежни. Хората около нас не винаги ще са съгласни с мнението и решенията ни, освен ако не сме заобиколени от лицемери. Някои пък направо ще реагират остро.Най-важното е разговорът по време на конфликтна ситуация да се придържа към конкретния проблем и да не се премества върху участниците, защото повечето хора приемат конфронтациите лично и се чувстват неловко. И вместо да се изправят пред проблема и да го решат, те бягат и го замитат под килима. Затова в такава ситуация е добре да се опитаме да разберем гледната точка на другия. И когато изразяваме мнението си да бъдем меки откъм думи и поведение. Защото нашата реакция и как ние ще възприемем ситуацията зависи от ас самите, а не от опонента ни. Ако той крещи, няма нужда и ние да го правим.
Хората изпадат в ситуация на несъгласие по много причини – къде логични, къде не чак толкова. Логичните причини обикновено са различие в мнението, а останалите се дължат на емоциите ( примерно ако хората изпитват силни чувства към това, което се дискутира или са емоционално обвързани един с друг). Един прост пример: една и съща жена ще реагира доста по-емоционално, ако разбере, че непълнолетната и дъщеря пуши и загрижено, но без вълна от емоции, ако става въпрос за детето на приятелката и.
Най-лесно възникват конфликти, когато хората не се харесват. Тогава личната неприязън надделява над обективното мнение и отношение, което е грешно, но типично човешко поведение. В такива случаи е добре да се опитаме да се фокусираме върху положителните страни на човека, когото не харесваме и с когото сме в конфликт… колкото и трудно да е това. Нека открием професионалните му умения или чувството му за хумор. Така поне малко ще смекчим чувството на лична неприязън. Защото основната цел е да идентифицираме проблема още в самото начало. Преди да се е превърнал в огромен конфликт.
Медиаторът – спасител
Често за решаването е добре да включим трета страна – например медиатор. Най-вече защото медиаторът не взима страна. Той не позволява противопоставяне, където страните комуникират директно. Основната му роля е да помага на двете страни да общуват нормално и да стигнат до споразумение.
Успешното медиаторство включва непредубеденост от всички. Добрият медиатор обективно изслушва и активно участва в процеса. Първо се представят двете страни в конфликта и след това медиаторът. Определят се и се обяснят основните правила на дискусията. Всяка страна излага своите аргументи. След това страните излагат и противниковите аргументи. Това се прави, за да са сигурни всички, че е налице взаимно разбиране. През това време медиаторът задава въпроси, търси области на съгласие между страните и варианти за решение. Накрая страните би трябвало да достигнат до споразумение.
Алтернатива на медиаторството е арбитражът като разликата е във взимането на решение. Тук двете страни излагат гледните си точки, а арбитърът взема решение за разрешаването на конфликта. За да постигне това, арбитражът събира фактите и ги оценява, проучва алтернативите и взема решение. Накрая известява двете страни като се старае те да го разберат.
Конфликтът – възможност за израстване
Звучи абсурдно, нали? Но всъщност когато сме изправени пред конфликт и го преодоляваме, опитът ни се обогатява.Научаваме се да контролираме емоциите и поведението си, стараем се да сме по-обективни и позитивни. Ако много остри конфликти бъдат преодолени, те ни оставят с усещане а сигурност. Тъкмо такива конфликти и решаването им водят до най-ценни и трайни резултати.
Негативните последици от конфликта
Нерешените конфликти често имат негативен ефект. Ако конфликтът е на работното място продуктивността спада, защото страните в конфликт проявяват тенденция към забавяне. И им е трудно да вземат добри решения. Изчезва мотивацията да се гони най-качественото. На свой ред загубата на продуктивност може да доведе до пропускане на срокове или закъснели до ставки. А така клиентите и служителите остават недоволни. Ако пък конфликтът зрее и остава нерешен в семейството, участниците в него стигат до там да се отчуждят или да прекратят отношения един с друг. А натрупаните отрицателни емоции водят до хроничен стрес и понякога отключват болести и на физическо ниво. Конфликтите между хората имат тенденция да продължават по повод всекидневни проблеми. Започват да страдат доверието и уважението между хората.
Умението да преговаряме – начин за избягване на конфликта
Ясно е, че хората не обичат конфликтите. И често, за да не изпаднат в такава ситуация, те са склонни да замажат назряващ проблем. Или да го скрият под леглото. Но проблем, който не е изваден наяве, може да коства много в отношенията. Когато не решаваме проблемите, пропускаме шанса да внесем подобрение или промяна, която може да окаже благотворно въздействие върху всички.
За да представим най-ефективно позицията си, трябва да владеем изкуството на преговорите. Идеалният резултат от преговорите е този, при който всички засегнати страни печелят. Способността да се прилагат умения за взаимно изгодни преговори е ключов момент за успеха при решаване на конфликти. Има четири основни етапа, за да се превърнат преговорите в печеливши за всички. На първо място трябва да се определят проблема и времето и мястото за обсъждането му. Следва събиране на информация за опонента. Добре е да проучим неговите интереси и страхове и да анализираме последиците от всяка възможна алтернатива. По време на разговорите тонът за комуникация трябва да е в духа на доверието и сътрудничеството. Ако всички са настроени недоверчиво и са напрегнати, никой не печели. Най-добре е да се приеме решение, което да е изгодно за всички.
Задаването на въпроси са ключ към решаването на един конфликт, особено такива с отворен край. Защото само така ще получите повече информация по въпроса. Но освен да говорите, трябва и да слушате. Внимателно. Освен, че добре ще разберете другата страна, с вниманието си ще демонстрирате желание за разбиране и ще провокирате доверие. Перифразирайте думите на опонента. Това е малък психологически трик. Когато повторите неговата версия, но с други думи, помагате за уточняване на опасенията му и го насърчавате да говори. Предлагайте няколко варианта за решение. Такива, които ще са добри за вас и вероятно и за другата страна. Когато дадете избор на отсрещната страна. Така ще оставите у другия човек чувството, че той печели. А за да не губите излишно време в многословие, задавайте директни въпроси и искайте решения.
*********************************************************************************************************
Човек може да промени бъдещето си, ако просто промени настройките си. И не забравяйте – конфликтите не са страшни. Защото успешните водачи виждат възможност във всяка трудност. А не трудност във всяка възможност. Въпросът не е в това, дали ще паднете. Това е сигурно. Въпросът е готови ли сте да се изправите и да се борите за онова, в което вярвате. Посрещайте конфликтите с отворени обятия, защото те са пътят към промяната.
© 2023 Илиана Дечкова