Първата крачка към успешните преговори
Опитайте се да преодолеете личната си неприязън към опонента. И изобщо не е нужно да го харесвате. Просто разберете, че така функционира светът. Не бъркайте преговорите с терор или нападение на другия. Да преговаряш означава да играеш емоционалната игра, върху която се гради цялото общество. Напълно е възможно човек да получи каквото иска. Само трябва да знае как да го поиска по правилния начин. Затова приемете преговарянето като част от живота. И се научете да използвате емоциите, инстинктите и прозренията си така, че да се свържете с опонента си на едно по-дълбоко ниво. Защото тази връзка ще ви помогне да им въздействате емоционално. Ефективното преговаряне е психологическо предимство. Ако умеете да въздействате емоционално да противника и на неговата преценка, в крайна сметка ще постигнете своето. Успешният преговарящ трябва да постигне всичко каквото иска и то без да дава нищо ценно в замяна. И да направи това по такъв начин, че опонентът да остане с впечатление, че са в отлични отношения. Успешният преговарящ владее емоционалната интелигентност до съвършенство. Умее да слуша активно и да усеща начина на изразяване на другия.
Животът – поредица от преговори – част 3
Има два вида преговарящи – добри и велики
Първите знаят, че да очакват всякакви изненади. А вторите се стремят да разкрият тези изненади с помощта на уменията си. Преговарящият трябва да се въоръжи с много хипотези. Каква е ситуацията, исканията на отсрещната страна и още много неизвестни. След това, на база на информацията, с която разполага, се концентрира върху самата ситуация. Това се прави с цел да се отсеят всички лъжливи хипотези. Към този процес трябва да се подхожда с нагласата на откривател. При кризисна ситуация, всяка нова информация или прозрение е стъпка напред. И точно тук, на този етап, някои наистина умни хора зациклят. Защото допускат грешката да си мислят, че вече знаят всичко и няма какво повече да откриват. А основната цел е да се събере най-много информация за всичко.
Тук основната греша, която се допуска е, че хората се придържат по-лесно към собствените си убеждения. На нещо чуто или на база лични предразсъдъци, обикновения човек е склонен да прави прибързани заключения. Често се пренебрегват и личните интуитивни усещания, което също е грешка. Всички тези предубеждения изкривяват възприятията ни за света и накрая получаваме една погрешна картина за ситуацията, в която сме.
Основните грешки, които допускаме, когато преговаряме
Масова греша на преговарящите е, че почти започват преговори, изхождайки от личните си аргументи и позиция и изобщо не слушат отсрещната страна. Воденето на преговори не е битка на аргументи. Повечето хора говорят само за личната си позиция, а когато мълчат, мислят пак единствено за нея. Отсрещната страна прави обикновено същото. Преговорите не вървят и двете страни се намират в един вид шизофренично състояние. Всеки слуша само себе си.
За да излезете от този омагьосан кръг, с едно действие можете да укротите себе си и опонента. Просто се заслушайте в това, което говори той и се опитайте да го разберете. Така скоро ще обезоръжите противника, защото той, осъзнавайки, че го слушате, ще се почувства в безопасност. И накрая ще накарате вътрешния му глас да млъкне. Целта тук е да разберете от какво всъщност се нуждае отсрещната страна и какво точно иска. Поставете се на мястото на опонента. Няма нужда да се съгласявате с него. Стига той да усети, че признавате неговото положение. Но дори и да разберете нужните и желанията на другия, това все още не е отправната ви точка за решаване на ситуацията. Водещото за преговарящия е да покаже уважение към емоциите на опонента и да изгради достатъчно доверие, за да започне истинският разговор.
© 2023 Илиана Дечкова