Едно кратко пътуване Варна – София с много емоции

Пролетта на 2009 г. Ще летим със сина ми от Варна за София. И двамата за първи път на самолет. Отиваме на конкурс, хлапето, 5-ти клас тогава, ще свири на акордеон. Бях го предупредила, че трябва да махне всичко метално от себе си, да го сложи в кошницата и т.н. Заставаме при детектора, аз минавам първа. Тъкмо си бях взела една „Рексона“, лимитирана серия някаква, скъпарска… де да знам, че в ръчния багаж не може. И настана един спор със служителката: аз дърпам и тя дърпа 😃 И не обръщам внимание как машината пищи неистово като минава детето.

Опашката наедря, всички ни зяпат, а полицая се чуди какво става. По едно време пита малкия:

– Абе, хлапе, ти да нямаш нещо метално по себе си?

– Да – отговаря синковеца доволен и се зъби, показвайки шината за зъби в устата.

– Що не каза, бе, келеш – пита ядосан униформения

– Еми… като се разпищи детектора, хората се плашат и на мен ми е забавно – отговаря диването и хич не му пука.

– Айде тръгвай, че да не ти извъртя един – казва вече шеговито полицая. А синковецът добавя сериозно:

– Аз щото съм си ударил главата, затова дрънкам глупости… (предния ден беше играл мач, пляснал си главата на бетона и беше с леко сътресение).

Полицаят ме погледна и съчувствено поклати глава. Тръгна детето, по едно време се връща, дърпа служителя за сакото и с назидателен тон пита:

– Тоз акордеон сега, като мина през скенера, да не му стане нещо, ей!? Аз утре съм на конкурс и акордеона е много скъп…

Смях в залата 😃  Обаче „Рексона“-та ми артиса.

Баща ми в Истанбул

По летищата е забавно. Баща ми, тогава на около 60 г., пътува от Истанбул за Русия. Натоварил се с три чанти багаж и една полуоска за кола. И като му сменили гейта два пъти за по-малко от час… голямо бягане на това огромно летище 😃 с три чанти и провесена със сезал полуоска на врата. Нещо като „Сам вкъщи“, но без децата 😃

Когато бащата не слуша децата

Втората съпруга на татко е рускиня. Живеят в Русия и всяко лято ни идват на гости. По време на войната в Украйна 2015 г. имаше проблем с пътуващите руснаци. Не ги пускаха и транзит да минават през Украйна. На идване бяха я заобиколили от към северната граница – с кола. На връщане се чудят, пак от там  ( че по някое време минават близо до бойните действия ) или през Турция и Грузия. По втория маршрут пък имаше някакви проблеми на руската граница, чухме от познати. Колата с БГ регистрация и руснаците искат мито като за два имота.

Казахме му с брат ми да мине през Украйна, т.е. покрай, ама той Не. Минали Турция без проблем и аз два дни чакам да ми звънне, че са пристигнали. Стана трети ден, притеснихме се, имайки предвид друг път колко време е пътувал. На четвъртата вечер, малко преди полунощ, ми звъни на вайбър. „Айде бе, пристигнахте ли най-после“ – питам с облекчение

– Не! Обаждам се от чичо, ще спим на вилата му, върнахме се.

Аз – шах с пешаката 😃 Не ги пуснали с колата само на 300 км от града им… Руснаците не ги пуснали, заради българската регистрация на колата. Татко тогава беше с документ за с постоянно пребиваване и никога не е имал проблеми с българска кола. Но на война всичко е позволено.

Останаха два дни, поразпитаха, оказа се, че и по другия маршрут е опасно; не за него, той гражданин на ЕС, за жена му. Накрая остави колата да я продавам, а те си хванаха самолета.

Преводач –  пазач

Август, 2019 г. Придружавам бизнесмен до Италия, аз съм преводач. Летим от Букурещ за Бари. На детектора сме. Първи минава шефа. Мина му багажа, всичко точно, но решиха да го „опипат“. Обаче полицая му идва откъм гърба и нашият човек в същото време наведен, се изправя. И като шибна един на ченгето 😃 … и като му се метнаха още двама отгоре… А той говори слабо английски. Хукнах аз да обяснявам, те ме дърпат. И не ме слушат… докато им обясня, че съм с него и че е грешка… Направихме шоу, но ни пуснаха с предупреждение да не правим друг път резки движения.