В последните десетина години стана масова практика чужди граждани, предимно от Западна Европа да в България и да остават тук за постоянно. Рядко са работещи, повечето от тях са пенсионери. Идват тук, на гости на приятели, не знаят езика, но в някакъв момент решават да останат… временно или за постоянно. Защо? – е основният въпрос. Кое ги кара да оставят семейство и приятели, всичко родно и познато и да се впуснат в това приключение? Не се ли страхуват, че няма да се справят най-вече заради езиковата бариера?
Ще видите различни гледни точки, различен начин, по който чужденци от една и съща народност възприемат България и българите – различен както от нашите възприятия за самите нас, така и между тях самите. Някои от тях познавам лично и съм общувала достатъчно, за да ги опозная. Ще ви разкажа и моята гледна точка.
ДОНАТЕЛА ВАРНИЕР
„Пристигнах във Варна през октомври 2017 г. със съпруга ми Джузепе. Избрахме Варна, защото в България за разлика от многото европейски страни, разходите за живот са по-ниски, включително и от тези в Италия. „ – разказва Донатела. Първоначалното чувство, което са изпитали, идвайки във Варна е било положително: град, който им предлага необходимите услуги. Градът не е опасен, здравеопазването работи.
„Отношенията, които имах с българите, ме научиха да не вярвам, когато става дума за договори и т.н. Това, което забелязвам у българите е малко инициативност, мързел да учат нови и различни неща. Това, което наистина не ми харесва, е да гледам града мръсен, няма нужната грижа от хората. Виждам боклук във всеки ъгъл на града; освен това няма разделно събиране на отпадъци. За нас са важни декорът на квартала и на дома. Излизайки от Варна с градски транспорт (влакове и автобуси) се почувствах сякаш се върнах в следвоенния период. Тук ми липсва добрият вкус, красотата, начинът на хранене, по-близкия и по-топъл контакт, на който сме свикнали, усмивките, виковете на хората, глъчката. С българите имам по-различни взаимоотношения, отколкото с италианците. Но уважавам хората и страната и очаквам същото, без обаче да имам претенции за нещо повече.“
Донатела не е сигурна дали ще се върне в Италия в краткосрочен план. Разбира се, ако има възможност ще го направя. Сега, когато живее тук и няма служебни ангажименти, може да планира дните си както иска. Съжалява, че още не говори български и за това избягва да ходи на театър или кино. Но ще се опита да го научи.
ОРИЕТА АРМИЛИАТО
Ориета идва в България през 2020 г. Избира Варна, защото синът и Давиде започва работа като продуцент в Държавна опера – Варна. Морската столица и харесва. Води здравословен живот, радва се на зеленината, която я заобикаля отвсякъде, на прекрасните църкви и сгради, на музеите. Впечатлена е от културните мероприятия, които е организират в града. Има чудесни отношения с местните жители.
Когато я попитах какви са основните разлики между хората в Италия и България, Ориета ми отговори така: „ Дори хората на определена възраст тук в България имат доста висока обща култура, а в Италия липсва по-качествен процес на ограмотяване… и това определя разликата във всичко останало, за добро или за лошо“. Ориета споделя и интересни впечатления относно италианската общност тук. „Италианската общност, поне тук във Варна, където живея, се състои главно от групи, които са се формирали през годините и които са културно, политически и социално хомогенни. Трябва да си призная обаче, че има едни неписани правила, които се прилагат стриктно: или се адаптираш към тези, да ги наречем микро-общности, или оставаш сам…. лично аз предпочитам да стоя настрана от този вид общности. Създадох здрави връзки и приятелства с хора, които като мен не желаят да се вписват в нормите на общността. Бих искала да общувам повече с българите, опитвам се да го правя. Лесно е, когато някои от тях говорят италиански или английски. Българският е много труден и сложен за мен, азбуката е различна, произношението е коренно различно от италианското… Въпреки това се опитвам да чета и да говоря, за да мога да общувам.“ – завършва разказа си Ориета.
Въпреки, че тук и харесва, в Италия има родители, братя и сестри и редовно ги посещава. Когато е във Варна се старае ежедневието и да е активно. Казва, че е любопитна по природа и винаги търси нещо: нови малки магазинчета, посещение на изложба или театър. „Тук животът кипи, има достатъчно културни събития, които са предпоставка за растеж и развитие на града и хората, дано и така да продължава“.
От позицията на автора: Познавам Ориета от няколко години. Изключително динамична, от нея кипи енергия и желание за живот. Винаги усмихната и положително настроена, готова да помогне на всеки в нужда. Чувства се като у дома си във Варна, но винаги подхожда с уважение към страната и хората, които са и дали втори дом. Опитва се не просто да живее тук, а да опознае и разбере нашата култура и манталитет. Нейна вярна спътница е котката и Оливия. Покрай работата на сина си общува с различи бора и види динамичен и интересен живот, въпреки езиковата бариера.
© 2023 Илиана Дечкова