ЧОВЕШКИЯТ ЕЗИК И ЕЗИКЪТ НА ЖИВОТНИТЕ - Магията на изкуството-слово, музика и танц

Темата е чат от онлайн курс Практически подходи в преподаването на чужди езици и икономика

Ще е то човешки език?

През 1978 г. Джон Лайънз (Лайънз 1978), обсъждайки опитите за дефинирането на понятието език, стига до извода, че да дадеш дефиниция на език е точно толкова трудно и дори невъзможно, както за дадеш дефиниция на живот. И той не дава дефиниция. Чомски от своя страна, отхвърляйки традиционните дефиниции на език поради непълнота, дава съвършено нова и неочаквано абстрактна дефиниция, казвайки, че езикът може да се определи като дискретна безкрайност. Съдържанието, което се крие зад тази дефиниция поставя акцент върху две много съществени за човешкия език характеристики, които го правят различен както от езика на животните, така и от езика на машините, дори от онези най-високотехнологични компютърни изобретения, които могат да се самообучават.

Под дискретност Чомски има предвид, че езикът е делим на части и може да се разглежда като множество, състоящо се от определени елементи, които могат да се комбинират.
Безкрайността е креативността на човешкия език, която означава, че човек може да разбере и да произведе изречения, които никога в живота си нито е чувал, нито е виждал, нито е създавал.

Езикът на животните

Всички животни имат свой говор, но не знаят езика, който наименува. Това са знаци от сетивен характер (зрителни, мирисни, допирни, слухови), които не произтичат от предварително установен и съзнателно употребен код. И въпреки, че като че ли нито един от техните различни говори не изразява мисъл, техните сигнали имат стойност на информация. Те напомнят за реакции (както светлината или звуковия сигнал), но животното, което ги издава, както и онова, което ги приема, не предава никакъв символичен смисъл на това общуване.

Характеристики на двата езика

Двата вида език притежават някои сходни характеристики:

те са естествени явления, които са генетично унаследени, напр. – хората могат да говорят, а котките да мяукат, или кучетата – да лаят;
и при човешкия вид, и при отделните видове животни езикът служи за комуникация, т.е. за предаване на определени смисли.

Оттук нататък обаче, следват редица съществени разлики, които отнасят езика на животните и човешкият език към две несъпоставими помежду си системи.

Езикът на животните – според Стивън Пингър се основава на три модела:

Краен репертоар от повиквания; един за защита на територия, един за предупреждение за опасност и т.н.
Продължителен аналогов сигнал; регистрира се силата на някакво състояние – колкото по-жив е танцът на пчелата, толкова по-богат е намерения от нея зточник на храна
Серия от случайни вариации; повтаряща се песен на птица

Човешкият език

ЧЕ е креативен. При животните имаме определен набор от звуци или натоварени със значение движения на тялото. При хората езикът наподобява безкрайността на естествените числа (Божилова, „Философски концепции…”, 2009) ;
ЧЕ не е продукт на имитация. Въпреки много философски схващания, че децата имитират езика на възрастните и така го усвояват, всъщност те създават свой собствен език, на лексикално и граматично ниво и конструират език, различен от този на възрастните. Въпреки граматическите грешки в ранния детски език, усвояването на лексиката и граматиката на даден език е естествен и независим от околната среда процес. Чест аргумент в твърдение на обратното е, че папагалите говорят. Това е вярно, защото тези птици притежават физиологична особеност да възпроизвеждат дискретни звуци. Но един говорещ папагал колко изречения може да каже? 10-100-1000…колкото и да е надарена тази птица, това са краен брой езикови прояви (Божилова, „Философски концепции…”, 2009) ;
Всеки ЧЕ притежава лексикални и граматически средства, с които изразява минало, настояще и бъдеще; дори и езици като китайски и някои ескимоски езици, които не притежават глаголна форма. При животните изразяването е тук и сега (Шопов, „Говорят на други езици”, 2014) ;
ЧЕ има форма и значение. Притежава структура с комбинации от звукове, букви, думи, жестове, с които се изразява значение. При животните знаците са като кодова система – постоянни, непроменливи (Шопов, „Говорят на други езици”, 2014) ;
ЧЕ може да назовава абстрактни понятия като свобода, живот, любов, дори и несъществуващи артефакти – приказките на всички езици изобилстват от фантастични същества като самодиви, вампири, хали и т.н. (Божилова, „Философски концепции…”, 2009) ;
При нормални, естествени условия езикът се появява средно на възраст около 1 година и 2-3 месеца при всички нормално-родени и генетично здрави деца, които се отглеждат в нормална семейна среда. Всяко дете на тази възраст, независимо от културните или социалните условия, в които живее, проговаря човешки език. Няма никакво значение дали живее в сламена колиба или в дворец. И двете деца на тази възраст започват да продуцират дискретни звуци, които, подредени по определен начин носят (за тях) определен смисъл. Този неоспорим факт показва, че езикът е част от човешкия геном. Само индивидуалният език зависи пряко от наличието на конкретна езикова среда. Поради тази причина човешките деца проговарят езика на средата – български, английски, иврит и т.н. Но всяко дете проговаря езика на актуалната среда, а не „родния” си език. Езикът на животните не зависи от средата по никакъв начин. Котетата, „осиновени” от кучета, не се научават да лаят, нито кученцата – да мяукат (Божилова, „Философски концепции…”, 2009) ;
Човекът проговаря езика на средата, в която расте и жвее, но в даден момент може да усвои и друг човешки език. При животните това умение го няма. Кучето не може да се научи да пее като славей или да мяука като котка (Божилова, „Философски концепции…”, 2009) ;
ЧЕ се променя бързо като явление на културата. Животинският език се порменя бавно, със скорост на генетичната еволюция. (Шопов, „Говорят на други езици”, 2014)
Въпреки множеството различия не можем да твърдим категорично, че комуникация между хората и животните няма. Но общо взето комуникацията се свежда до факта, че животните демонстрират определено поведение в резултат на определени езикови стимули от страна на човека (при команда „седни” кучето наистина сяда).
Защо хората говорят? Човек се ражда с потенциал за разбирането и продуцирането на езика. Чомски лансира идеята, че мозъкът при човешкия род притежава определена генетична характеристика за унаследяване на езика.

Могат ли животните да проговорят човешки

От казаното до тук виждаме, че пълноценна комуникация между хора и животни не е възможна. По този въпрос са правени редица експерименти.

Експериментът Гуа и Вики

В САЩ първият експеримент с отглеждане на примат в човешка среда е направен от антрополозите Келог. Подобни опити са правени и в Русия в началото на 20 в.

Експериментът на сем. Келог е правен през 30-те години на 20 в. Те се грижат еднакво за своето бебе и за бебето-шимпанзе около година. Когато човешкото бебе започва да имитира звуците, издавани от шимпанзето, те прекратяват експеримента. Според техния доклад:

Бебето и маймуната усвояват новото поведение еднакво.
Няма как маймуната да научи повече от дузина думи, тъй като и липсват определени зони в мозъка; освен това говорният апарат на маймуните не е пригоден за учленяване на човешките звуци.
Двегодишните шимпанзе и човешко дете развиват рецептивни умения за слушане и разбиране, но маймуната не може да постигне продукция (говорене).

Проект Уашоу

Психолозите сем. Гарднър обучават шимпанзето Уашоу през 60-те години на 20 в. На американския знаков език, който има качествата на пълноценен човешки език. След 5 години маймуната има речников запас от 350 думи. Излседователите зачитат, че един знак е научен, ако е използван в продължение на 14 поредни дни. Този експеримент показва, че шимпанзето може да комуникира с хората само със знаков език, но отнася знаците към съответни езикови категории. Примерно знакът за „цвете” се отнася за всички цветя, а не за някое конкретно.

Проект Ним

Психологът Херберт Терънс провежда подобен на Уашоу експеримент с шимпанзето Ним, с цел да отхвърли хипотезата на Чомски, че езикът е вроден у човека. Ним се обучава в контролирана среда и за две години научава 125 знака-думи и умее смислено да комбинира две думи. Може да отговаря на въпроси. Заключението от този експеримент е, че няма синтаксис в комуникацията, следователно това не е човешка комуникация.

Жестоките експерименти на природата

Такива случаи са описани от много изследователи. Касае се за деца, които по различни причини са израснали в нечовешка среда. Такива деца не са подивяли, а са диви, защото не са били социализирани. В древните митологии има много предания за деца, отгледани от животни: Ромул и Рем, кан Авитохол и др.

През 1724 г. германски селянин среща голо, чернокосо същество на видима възраст около 12 г. То не произнасяло никакви звуци. Нарекли момчето Петер и две години след намирането му го изпратили на крал Джордж I за научни изследвания. Петер никога не се научил да говори (Шопов, „Говорят на други езици”, 2014) ;
През 1799 г. в южна Франция намират дете в гората. Наричат го Виктор. Смятало се, че детето е живяло в изолация от хора 7 години. Двете неща, които отличавали човека от животното – емпатия и език липсвали у Виктор. През 40-годишния си живот Виктор не придобил човешко поведение (Шопов, „Говорят на други езици”, 2014) ;
През 1970 г. момиченце на 13 г. с псевдоним Джини е намерена да живее насилствено в изолация, в стая с решетки и без прозорци и без възможност за комуникация със семейството си. В началото детето е почти нямо с пасивен речник от 20 думи. И тя като Виктор не се научава да говори. Случаят на Джини е описан от Рус Раймър през 1994 г.

Деца като Виктор и Джини стигат до един нисък предел на усвояване на езика, след което речта им не се развива. Причината е, че без човешка среда това няма как да се случи.

Ето още няколко случая, събрани от фотографката Джулия Батън. След дълго проучване на различни истории за деца, отгледани от диви животни, германката, която от години живее в Лондон, представя своя поглед към живота в джунглата в галерия от снимки:

Марина бива отвлечена през 1954 година, когато е едва 5-годишна от отдалечено село в южна Америка. Похитителите я захвърлят в гората. Тя живее в семейство на малки маймуни 5 години, преди да бъде открита от група ловци. Тя яде плодове, корени и банани, оставени й от маймунките, спи в дупки на дърветата и върви на четири крака. Един ден дори се отравя от храна. Една от по-големите маймуни я носи до воден басейн и я кара да пие от водата, докато повърне. В крайна сметка тя оздравява. Марина става приятелка с маймуните. Научава се да се катери по дърветата и разбира кое е безопасно за ядене. Тя забравя да говори. Продадена е в публичен дом от похитители, но успява да избяга. По-късно бива взета за робиня от едно семейство, но е спасена от съседка, която я изпраща в Богота при нейната дъщеря и зет. Те осиновяват Марина и я приемат като едно от петте им деца. През 1977 цялото семейство се мести във Великобритания, където живее и до днес. Тя се жени и има деца. Марина и малката й дъщеря Ванеса Джеймс пишат книга за нейните преживявания като дивак.
Права е 7-годишно момче, намерено в тесен двустаен апартамент, заедно с 31-годишната си майка — но той е настанен в стая, пълна с птици в клетки. Тя третира сина си като домашен любимец. Не е нараняван физически, не е оставян без храна, но майката никога не говори с него. Единствената комуникация е между него и птиците. Вместо да говори, той чурулика. Когато не е разбран, той размахва ръце като птица. Права е отнесен в център за психологически грижи, където доктори се опитват да го научат да се държи човешки и да го приобщят.
Шамдео, около 4-годишно момче е открито в индийска гора през 1972 година. Той си играе с малки вълчета. Кожата му е много тъмна, има остри зъби, дълги нокти, сплъстена коса и мазоли по дланите, лактите и коленете. Когато е намерен, той е на лов за кокошки и яде пръст. Той лае като куче. В крайна сметка е отучен от яденето на сурово место, но никога не проговаря. Научава само няколко знака. През 1978 година е изпратен в дома на Майка Тереза за грижи, а името му е сменено на Паскал. Умира през февруари 1985 година.
Оксана е намерена в кучешка колиба през 1991 година. Тогава е на 8 години и е живяла с кучетата от 6 години. Родителите й са алкохолици и една вечер я оставят сама отвън. Търсейки топлина отнякъде, тригодишната тогава Оксана пропълзява до кучешката колиба и се сгушва в кучетата — действие, което най-вероятно спасява живота й. Когато е открита, тя се държи повече като куче, отколкото като дете. Тича на четири крака, изкарала езика си навън. Освен това тя изкарва зъбите си и лае. Заради липсата на връзка с човешки същества, тя знае само думите „да“ и „не“. Интензивната терапия помага на Оксана да напредне, но тя достига единствено до знанията, които притежава едно 5-годишно дете. 30 години по-късно тя живее в клиника в Одеса и работи с животните от болницата, но под наблюдение (Steinberg and Sciarini 2006, 100)

Хипотеза за критичния период

В живота на човека има критичен период за усвояване на езика. Този период е свързан с интелектуалното развитие на индивида и с неговата социализация. Когато този период премине, езикът не може да бъде усвоен пълноценно.

Според хипотезата, разгледана подробно от Том Сковъл в книгата му „Време за проговаряне” (Scovel, 1988), критичният период за усвояването на втория език е времето на пубертета, около 12-тата година на човек. За успешно овладяване на език се счита овладяването на „автентичен акцент.” След този период това е невъзможно.

Изследванията на мозъка показват връзката между неврологичното и езиковото развитие на човека. В началото на пубертета двете полукълба придобиват различни функции: лявото „ се насочва” към интелектуални и аналитични процеси, разсъдък, логика, докато дясното „отговаря” за емоциите, прозрението и въображението. Обикновено доминира лявото, което се проявява с ефекта на деснячеството, а при латерализацията на мозъка, т.е. когато той се „разделя”, езиковите функции се контролират от лявото.

************************************************************************

От всичко казано до тук можем да заключим, че човешкият език е феномен, който е специфичен само и единствено за човешкия род, но при условие, че детето е израснало в човешка, социална среда и не е преминало фазата на пубертета, след която, макар и човек, не би могло да усвои езика пълноценно.