Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Националните ни празници са по-скоро свързани с историческите събития, белязали страната ни, отколкото със старите народни традиции. Онези, които са част от историята на народа ни и които ни напомнят, че освен богата култура, сме дали на света своя писменост, че свободата и независимостта  искат жертви, напомнят ни за хората, посветили живота си на това – да остане Българското, да запазим и съхраним българския род и българската култура.

На 3 март 1978 годинa завършва поредната война между Русия и Турция. На този ден, след пет-вековно робство, България отново е свободна държава. Затова я наричаме Освободителна. Въпреки, че предните три войни не водят до освобождение (от 1806-1812 и от 1828-1829, както и Кримската война от 1854-56 година), за народа ни те са от изключителна важност, защото започват размирици в Османската империя. Голяма част от населението бяга зад граница, основно във Влашко и Молдова, а в Бесарабия и южната част на Русия се заселват хиляди българи и образуват колонии. Годините на жестокости, беззакония и хиляди невинни жертви накрая водят до организирано национално-освободително движение. За негов родоначалник се смята Георги Стойков Раковски. След него идват Левски, Ботев, Каравелов, Бенковски и стотици знайни и незнайни родолюбци и патриоти, благодарение на които духът на народа се събужда и хората се подготвят за борба срещу тиранина.

Безспорен връх на тази борба е Априлското въстание от 1876 година. То не успява да доведе до заветната свобода, но заради хилядите кървави жертви и жестокости по време на потушаването му, трагедиите на народа ни стават достояние на цяла Европа. В защита на българите се обявяват известни личности като Достоевски, Гарибалди, Оскар Уайлд, Уйлям Гладстон. “Нужно е да се обърне вниманието на европейските правителства върху един факт, който, вижда се, е толкова дребен, че правителствата не могат да го забележат. Ето този факт: избива се цял един народ. Къде? В Европа… Кога ще свърши мъченичеството на тая малка, но героична нация?” – пита Виктор Юго.

Заради широкия отзвук, който получават събитията, през 1876 г. е свикана конференция в Истанбул, където Европа настоява Османската империя да даде на България по-широка автономия. Империята отказва и през 1877 г. Русия обявява война на Турция. Битката се води основно на два фронта: в Кавказ и на Балканите. Стратегически момент е участието на Румъния в тази война на страната на Русия. Така руските войски имат достъп до р. Дунав и успяват безпрепятствено да навлязат в българските земи и да настъпят на юг. Снабдяване с храна, събиране на сведения, прекарване през труднопроходими райони – сформираното българско опълчение, населението, всички помагат на Руската армия с надеждата, че най-накрая заветната свобода ще дойде.

Ключови моменти във войната са битката за прохода Шипка в Стара планина и битката при гр. Плевен. Османската армия е модерно въоръжена и добре обучена. Но въпреки това, след тридневни тежки боеве срещу четири пъти по-многоброен противник,  опълченците и руските отряди надвиват армията на Сюлейман.

На 3 март в Сан Стефано край Истанбул, Русия и Турция подписват мирен договор. Според договора българските земи в Мизия, Тракия и Македония стават свободни. За съжаление окончателните условия се определят на втори конгрес в Берлин през юни същата година, където Великите сили силно орязват територията ни и много земи, населени с българи остават под турска власт. Свобода получават само Северна България и Софийска област под името Княжество България. Южна България получава известна автономия, но остава под политическата и военна власт на султана. А Македония и Одринска Тракия остават изцяло в пределите на империята.

За Освобождението на България загиват десетки хиляди войници и офицери от руската армия. Заедно с изчезналите и ранените техният брой е 200 хиляди. Около 7 600 са жертвите сред румънците. Десетки хиляди са загиналите в хода на военните действия българи. На 3 март – националния празник на България, почитаме паметта на всички, които са жертвали най-скъпото, което имат – живота си, за българската свобода.

© 2023 Илиана Дечкова