Гайдата е духов и мехов инструмент. Среща се в почти всички фолклорни области. След кавала и гъдулката, гайдата заема достойно място по популярност. Позната е още в древната култура на азиатските страни. Днес се среща в почти всички европейски народи.

В България има три вида гайди – каба, джура и македонска. Каба гайдата е характерна само за Родопите. Тя има мек звук и дълбок тон. Гайдуницата на родобската гайда е извита в долния край, което всъщност е причина за ниския звук. Джура гайда можем да срещнем в цяла България без Родопите. В различните области можем да забележим разлики във височината на тона. Звукът и е ясен и чист и за разлика от каба гадата тонът е висок. Македонската гайда също е с извита гайдуница, но височината на тона е между този на каба и джура. Среща се в Пиринска, Вардарска и егейска Македония.

Основни компоненти на гайдата: мех, главини, духало, гайдуница, пискуни и триставно ручило.

Мехът служи за завързване на трите главини. В тях се вмъкват духалото, гайдуницата и руцилото. Мехът служи разбра се и за вкарване на въздух. Меховете обикновено се правят от ярешка или агнешка кожа, а главините от дрян или от рога на вол, коза, елен.

Духалото  е малка тръба под формата на конус със съединителна шийка, в която се вмъква главината. На долния край на шийката има кръгла кожена клапа, чиято задача е да запуши отвора на духалото, когато изпълнителят си поема дъх.

Гайдуницата  е дървена тръба, приличаща на продълговат конус и се изработва от дрян или слива. Тя е най-важната част на гайдата. В горната част на гайдуницата, в малко каналче със съединителна шийка се поставя пискунът. На „лицето” на гайдуницата се намират 7 дупки, а на задната и страна – една дупка за палеца на ръката, разположена срещу първата малка дупка на предната страна.

Пискунът  е цилиндрична тръбичка, направена от тръстика, скоклика или бъзово дърво. По тялото на пискуна е прорязано езиче, което всъщност е източник на звука. Горният му край е запушен с восък или корк, а долният е отворен за преминаване на трептящия въздух. На долния край на пискуна върху езичето и тялото са намотани тънки памучни конци. Те играят рола при настройването и  държат пискуна прилепнал до стените на каналчето в шийката на гайдуницата. Пискунът на ручилото и пискунът на гайдуницата имат еднакво устройство, но този на ручилото е почти двойно по-дълъг и с по-голям вътрешен диаметър на тръбичката.

Повече за народните ни инструменти, празници, обичаи и шевици можете да прочетете в сборника

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Ручилото  също се изработва от дрян или слива. То представлява дървена цилиндрична триставна тръба, като по него няма дупки. Състои се от три различни части, всяка с различна големина и форма. Гайдарите ги наричат „еклемета” или сглобки.

Първата част на ручилото е с две съединителни шийки. В първата  шийка е поставен пискунът. Тя е по-къса и по-дебела и се вмъква в главината на меха. Втората шийка се вмъква във втората част на ручилото и е по-дълга и по-тънка от първата. Втората част на ручилото има само една съединителна шийка. Чрез нея се свързват втората и третата сглобка. Третата част на ручилото няма шийка. На десетина сантиметра от долния край тя разширява диаметъра си, за да резонира исовия тон. Частите на руччилото трябва да Са стегнати, затова по всяка чийка, която ги съединява, са намотани конци или корк. Това помага и ручилото да се скъсява или удължава с повече лекота. Ручилото служи за произвеждане на исовия тон, който придружава мелодията от гайдуницата.

Звукоизвличане. Тонът се възпроизвежда от пискуните и ручилото. Въздухът се изтласква от меха към пискуните, кара езичето на пискуна да трепти, а то предизвиква трептене на външния стълб в канала на гайдуницата и ручилото

Малката пръстова дупчица на лицевата страна е характерна и много важна за гайдуницата. През нея е прекарана малка тръбичка от паче или кокоше перо, която гайдарите наричат „глашник“ или „мърморец“. Благодарение на нея и чрез различните комбинации на пръстите се получават всички тонове по протежение на целия обем на гайдуницата.

Народни инструменти – КАВАЛ

Гайдарят вкарва въздух п рез устата си в пискуните и в същото време п ритиска меха с лакът до тялото си. Въздушният стълб в гайдуицата се удължава или скусява, когато музикантът отпушва или запушва дупките отпред. По този начин се получават различните тонове. Когато намодките са по-високо по езичето и тялото на пискуна, той свири по-високо, а когато се намотаят по-надолу, той свири по ниско. Специфична особеност на  гайдата е, че свири силно. Да свириш на гайда е сл ожно и изисква своето майсторство. Музикантът извлича тоновете само с помощта на различни комбинации на пръстите си по дупките на гайдуницата.

Употреба. Гайдата се използва както като солов инструмент, така и в народни оркестри и за съпровод на песни. В оркестъра от народни инструменти се използват гайди с различна височина, като височината зависи от големината и диаметъра на каналите на гайдуницата, ручилото и пискуните.  По-ниски тонове се произвеждат с дълга гайдуница, чийто канал е с по-тесен отвор. И обратното – високите тонове получаваме от по-къси гайдуници с по-широки отвори на канала. В същото време начинът на свирене ( пръстовка, апликатура) са еднакви за всички гайди.

© 2024 Илиана Дечкова