Кукерите са български обредни карнавални фигури, мъже, предрешени като зверозе или като типичните персонажи: бабата, дядото, бирникът, царят). Тяхната основна цел е прогонването на злите сили. Наричани са още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари
Игрите се изпълняват само от мъже, предимно ергени. Тези гонители на злото извършват своите ритуали на Нова Година или през Сирната неделя и понеделника след Сирни заговезни (Кукеровден). Цяла година участниците грижливо изработват своите маски и костюми. Повечето маски са с дървена конструкция, върху която лепят разноцветни конци, платове, огледалца или лъскави пайети. Преобладаващ отново, както при носиите, е червеният цвят, символ на плодородието, на природата, която непрекъснато се обновява и преражда, на слънцето и огъня. Други основни цветове са черното и бялото, като символ на майката земя и водата и светлината.
Смята се, че кукерските игри са свързани с Дионисиевите мистерии, както и нестинарството. Това се е наложило заради задължителното присъствие на маските на козел и бик. Някои маски имат две лица, като символ на доброто и злото. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Освен визуално, маските въздействат и чрез звънците, медни или ляти, бронзови, окачени по играчите.
В селото се образуват няколко кукерски дружини. Всяка дружина си има свой водач – баба, кукерица, има си кукерска булка, цар, плюфкач, двама или четирима харачари и берберин.
Водачът на кукерската дружина е облечен в кожи с козината отвън – овчи, сърнени или кози. В ръката си носи дървен фалос, в червено и дървен прът, на който е привързан парцал в края. С този прът измита пещта. На главата си има кожена маска, а лицето му е начервено. Кръстът му е опасан с хлопки (звънци). Бабата носи кошница с прежди, хурка или вретено. Тя е облечена в дрипи. Носи и „дете”, направено от дърво и парцали или краде истинско дете, докато дружината обикаля из селото. Ролята на харачарите е да събират от хората „неизплатени данъци”. За тази цел те носят синджир, с който ловят длъжниците. Плюфкачите имат на главата си бръсната кожа, за да изглеждат плешиви. Лицата им са черни и носят дървени оръжия, обикновено лъкове, с които стрелят пепел в лицата на публиката. Царят е облечен в празнични дрехи, може да има изкуствена брада. При останалите кукери преобладава кожата в облеклото.
Още за магичните български обичаи можете да прочетете в сборника
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Има няколко основни обредни момента в кукерството. Най-напред дружината обхожда всички домове и пожелава здраве, плодородие, късмет. Обхождането на къщите става само през нощта: „Не бива слънцето да ги свари по пътищата.“. По време на ритуала изпълняват различни смешни сцени от ежедневието. Домакините даряват кукерите с брашно, боб, яйца и т.н.
Вторият момент се изпълнява главно от царя. Той обредно заорава и засява, обикновено в дома на предварително избрания най-личен стопанин в селото. Стопанинът трябва да има първа рожба момче или да е баща на близнаци. Смятало се, че това води до плодородие на годината. На царя се слагала трапеза на селския мегдан. Той хапвал три хапки, отпивал малко вино и наричал за здраве и берекет. После подкарвал впрегнатите кукери в ралото, изоравали заедно три бразди в кръг и засявали изораното. Накрая кукерите символично убивали царя, който после възкръсвал. „Убийството” се извършвало с носеното от тях оръжие – кросно.
Кукеровден в Странджа – един по-малко познат и по-различен ритуал
Накрая на селския мегдан кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци. Зрителите също се закачат с кукерите. Кукерите подскачат високо, „за да расте високо житото“, раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се участници от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Ако паднат капки кръв ще има берекет. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват пир.
В някои селища (Маринов, 2003) през нощта срещу Нова година се изпълнява обичаят „камили“. Много важно било осигуряването на обредния реквизит. В основата на обичая стои древната идея за превъплъщението, затова маската има голямо значение. При изработването на маските, майсторите проявяват своята фантазия и сръчност. Те се съхраняват грижливо и всяка година се освежават. „Камилата“ правят от две върбови дръвчета, с дължина 1 – 1,5 метра, които са съединени в двата си края с две перпендикулярни пръчки. Двете успоредни дръвчета са свързани с няколко извити пръчки от габър или дрян. Така направения скелет покриват с чул. Главата на „камилата“ е покрита с кожа или на нея е нанизана невестулка. Завързват хлопки отпред и отзад на „камилата“ и й поставят опашка. Така направената камила носи момък, който е облечен в носия, с бели навуща, с черни върви, обут в цървули. Момъкът трябва да бъде здрав и силен, за да може да играе и при среща с друга „камила“ да я победи. Дивиджиите са облечени в кожуси с козината навън. На кръста си носят кожен ремък с прикрепени отзад звънци и хлопки. На главата си поставят маска от шаяк, украсена с цветни конци, панделки, дантели, пулове. Дивиджията носи в едната си ръка дървена сабя, а в другата топуз. В миналото участвали само ергени, през последните години вземат участие и женени мъже. Когато коледарите изязат от двора, започват да играят дивиджиите и камилата, която е наречена „Марийка“. Те говорят малко и извършват различни ритуални действия. Участниците не трябва да бъдат разпознати от своите съселяни за да бъде привлечено плодородието и игрите им да бъдат успешни. Скрити зад маските, участниците извършват действията, които в друго време биха били възприети като разпуснатост и разюзданост. Маскираните скачат, дрънкат със звънци, търкалят се по земята, точат сабята си с топуза, правят различни шеги. Клатушкането и повалянето на участниците се прави с цел, да легне от тежко жито класът на нивата. Чрез търкалянето по земята те се стремят да поемат жизнена сила от земята, за да бъдат здрави. Звука на звънците прогонва се всякаква лошотия.
Камилата пада на земята, дивиджията започва да си точи сабята, като обяснява на стопаните: „Камилата ми идва от далеч и е обосяла, трябват ми пари, за да и купя подкови, иначе ще трябва да я заколя.“ Домакинът дава парче наденица за подкова и пари. Дивиджията „подковава“ камилата, като върху крака и държи топуза и удря със сабята. Но камилата пак не става, тя се е разболяла, трябва и лекарство – парче кебап, за да оздравее. Дивиджията натърква с месото тялото и главата на „животното“ и то се изправя. В тази „смърт“ и „възкръсване“ на зооморфното същество се олицетворява смъртта в природата през зимата и нейното възкръсване през пролетта. В карнавалните игри изобщо ритуалното убийство е често срещано и се възприема като магичен акт. За да се подсигури възраждането на природата през пролетта, следвайки принципа на подражателната магия е необходимо да се извърши или имитира убийство и възкресяване. (Маринов Димитър Народна вяра и религиозни народни обичаи. Второ фототипно издание. – София, 1994)
Кукерското шествие е шумно и весело. Има зрелище, конфликти, различни персонажи и запомнящи се импровизации. Особеното тук е, че както участниците-кукери, така и самите зрители са главни действащи лица. Основното тук е, че кукерите са облечени страшно, в цялото действие е заложен смехът – основно средство за прогонване на злите сили и болестите. Смехът е живата магическа сила, с която се съживявал растителния и животинския свят.
© 2024 Илиана Дечкова