Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Някои от българските музикални народни инструменти са характерни за почти цялата територия на България, а други са съсредоточени в определена фолклорна област.

В българската народна музика се използват 5 основни народни инструмента – кавал, гайда, гъдулка, тамбура и тъпан, както и характерни за отделни фолклорни области като тарамбука и зурна в Пирин, хармоника в Добруджа, чановете в Родопите, бръмбазъка за северозапада и севера, цафарата за северозапада и т.н.

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Дърво и кожа са най-често използваните материали за изработката на тези инструменти, в отделни случаи при струнните се използват волски или конски косъм, метал при бръмбазъка и чановете, глина при окарината, а хармониката има много по-сложно устройство и е направена от повече материали.

Повечето от народните инструменти са духови – кавал, гайда, дудук, овчарска свирка, двоянка, окарина, цафара, зурна. Към струнните спадат гъдулката (струнни лъкови) и тамбурата и бръмбазъка (струнни дърпащи), а към ударните – тъпан, тарамбука и чанове.

Двоянката е двугласен инструмент. Хармониката в Добруджа наподобява акордеон, но в дясно вместо клавиши, са конструирани бутони.

В началото на 20 век масово навлиза употребата на акордеон в българската народна музика. Този инструмент идеално се вписва и се налага с годините в нашия фолклор. Друга особеност е, че в Северняшката фолклорна област, предимно в западната, отдавна се използват духови европейски инструменти за изпълнение на народна музика – кларинет, тромпет, тромбон.

Видовe народни инструменти

Струнни инструменти: Гъдулка • Тамбура

Духови инструменти: Гайда • Двоянка • Дудук • Зурна • Кавал • Окарина • Цафара

Ударни инструменти: Тъпан • Тарамбука  • Чанове • Дръмбой

© 2023 Илиана Дечкова