Кавалът е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти. Той е неразделен другар на българските овчари. Среща се в почти всички фолклорни области, като най-характерен е в Тракия, Лудогорието и Добруджа. Използва се като солов инструмент и в народни оркестри и ансамбли. Има мек и приятен тон.
Произход. Прототипи на кавала са съществували преди новата ера. В прастари времена овчарите са използвали кухи дървени пръчки, с които са възпроизвеждали звук, за да въздействат на стадата си. Вероятно това е най-първичният духов инструмент в света. При разкопки по поречието на реките Тигър и Ефрат са намерени подобни инструменти. Разликата между намерените инструменти и съвременните им „събратя” е в дължината на тръбата и отворите. А думата Кавал е с турски произход и означава „Дълга дървена овчарска свирка за надуване“.
Още за народния ни фолклор в линка долу:
Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“
Видове. Днес познаваме няколко вида кавали: РЕ кавал ,ДО кавал ,СИ бемол кавал, ЛА кавал и МИ кавал. На ЛА кавал се свири изключително трудно, защото инструментът е много по –голям от останалите видове. При него началния тон е ЛА на голяма октава. Най-често използваните кавали са РЕ, ДО и СИ бемол.
Устройство. Кавалът е с много просто устройство. Той представлява дълга, куха тръба с отвори. Горната част е със заоблен край и служи за наустник. В средната част има осем отвора, а в долната част отворите служат за душници.
Съвременната версия на кавала е от три части, които се сглобяват. За по-добрата сглобка в долния край на първата и втората част има намотки, които служат за доброто уплътнение. Кавалът най-често се изработва от дрян, чемшир, бадем, кайсия.
Звукоизвличане. За да възпроизведе звук кавалът, се духа странично в наустника. Извличането е изключително трудно и изисква много добра техника. Трябва да се създаде завихряне в тръбата под ъгъл 30 градуса от устата и от това да се получи необходимия тон. Използва се и техниката на така нареченото верижно дишане, където въздухът циркулира свободно от носа пред дробовете и устата и създава усещане за непрекъснато свирене и ромолене на река. Често на начинаещите са им необходими месеци упорит труд, за да издадат добър тон, а в училищата с преподаване на кавал е желателно учениците да са навършили 14 години. Смята се, че за по-малки деца свиренето на този инструмент ще коства голямо усилие.
© 2023 Илиана Дечкова