Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

    Връхни дрехи. Представлява кожух при жените. Материалите за изработка са предимно кожа или фин плат с подплата от агнешка кожа и украса от дивечова кожа. Кожата е символ на животинското, на чуждото – признаци, които изразяват преходното състояние на младоженката в новото семейство.

Връхната дреха е обозначаваща. Ризата, като задължителен сватбен дар, се изработва от жената, бъдещата булка. А връхната дреха, също задължителен сватбен дар, се купува от страната на мъжа, от свекървата и е символ на изобилие и богатство. С нея се отбелязва приключването на брачните преговори. За първи път се облича на венчавката, на обратно, с косъма на вън. Носи се постоянно и задължително в определен период от време от младоженката, независимо от атмосферните условия.

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Носенето на връхната дреха се свързва със зачеването, с детето и е право и притежание на мъжкия род; затова и се подарява от него на сватбата и се носи от жената като символ на принадлежността и към новото семейство. Дрехата се съблича в строго определени за това дни, като се окачва на дърво. От този момент тя става празнична. При обръщане на дрехата с косъма на вън се търси връзка с отвъдното, с цел черпене на нови сили. Преобръщането на облеклото се наблюдава във всички преходно моменти и състояния – задължително е при родилката и по време на траур. Обикновено връхната дреха се носи постоянно от младата булка до Гергьовден. Отсъствието на връхна дреха също е ясен знак, но за неомъжената жена.

Традиционна връхна дреха при мъжа е ямурлука. Изработен е от специална тъкан – вълна с козина от коза или от чисто вълнен, дебел плат. Правото на притежание и носене на тази дреха отново разграничава мъжете – женени от неженени. Тя се пази като най-скъпа вещ и се облича при особени случаи. Кожена мъжка дреха или ямурлук са притежание на  главата на семейството, шият се и се поръчват специално за него. От останалите членове на семейството се използват при определени случаи – по работа,    за път. Всеки дом има такава семейна дреха вземането и и даването и за ползване в сватбения обред е знак за принадлежност към рода и пожелание за благополучие. Дългите кожуси или дрехите, подплатени с кожа не се носят от неженени мъже. На коледуването се вземат на заем, но не се обличат, само се  намятат. Притежанието на такава дреха отличава от останалите женения мъж, който е достигнал достопочтена възраст. или е много имотен.

виж още: Значение на видовете части на облеклото – част 1

Други част на костюма: покритие на главата, украси за главата и кръста

    Покритие на главата. Важна част от облеклото на българина е покритието на главата или липсата на такова. Строги са правилата за носене на косата и при двата пола. Косата е символ на здравето и половата сила на жената. Прическите и забраждането са знаци за социалния и статус. Грижата за женската коса започва от ранна възраст. Тя не се реже, за разлика от мъжката, която трябва да е добре подстригана. Готовите за брак девойки носят косите си открити, сплетени на многобройни плитки. Елемент от украсата на главата е и косичникът – изкуствени плитки, имитиращи коса, които придават допълнителен обем, символ на женската сила.

Украсата покрива гърба, а задължителната дължина на косата е под кръста. Косичниците са изработени от разнообразни вълнени и текстилни ивици, предимно в червено с нанизани по тях мъниста, парички, пискюли. Целта на изобилието от малки предмети, накичени по косата е да се предпази откритата коса от лоши погледи. Китката – този вековен елемент от украсата на главата е свързан с демонстрацията на любовни отношения. Неомъжената жена носи китката си от лявата страна, а младежът, който я грабне, я поставя от дясно на шапката си. При омъжената жена китката стои от дясно.

Друг важен елемент от украсата на главата е пауновото перо, което също е символ, че момата е готова за брак. Откритата коса и оглеждането и е право на неомъжената жена. За омъжената това е абсолютно забранено. Свалянето на забрадката е равносилно на разтрогване на брака. Освен със забрадка, главата може да се покрива и с шапка. Външният вид на шапките – цилиндрични и конусовидни, символизират Великата Богиня Майка. Подчертава се изразяване на сексуалната потенция. Веднага след сватбения ритуал, булото се сваля и жената се забражда ритуално. Косичникът вече отпада. След раждането на едно-две деца прическата се опростява. При достигане на определена възраст, за да покаже, че вече не участва активно в социалния живот и възпроизводството  на рода, жената се забражда, като плътно покрива косата и части от лицето си.

Мъжете – те са винаги добре избръснати, с оформени мустаци и с калпак на главата. Всяко отклонение от тези норми е символ за ненормална житейска ситуация. При траур например, мъжете не се бръснат и ходят без шапки. Основно внимание се отделя и на бръсненето. То е знак за началото на полов живот и не се извършва преди брака. Старците, чиято мъжка сила е изчерпана, пускат дълга брада. Бръснещият се мъж принадлежи на групата на активните мъже, към която ергените и старците не принадлежат. Като знак за мъжественост при българина недокоснати са само мустаците. Абсурдно е мъжът да ходи гологлав. На главата се носи шапка или кожен калпак, като преобладава употребата на агнешка или овча кожа. Различния социален статус предполага и различно носене на калпака. Неженените оставят калпаците си с издаден, заострен връх, а при женените дъното е вмъкнато. По време на полска работа, когато температурите са високи, шапката се заменя с бяла кърпичка, увита и завързана около темето. Характерна е много за жътварите от Добруджанския край.

    Пояс,колан. Поясът е важен елемент от облеклото на българина, свързан с представите му за света. Най-популярната версия за възникване на човешкия род у българите е тази, че сегашните човеци изникват след несполуките с великани и джуджета. Човеците са средни на ръст и най-пригодни за средния – земния свят. Затова хората са задължени да носят знак за това – пояс при мъжете и колан при жените. При всички видове женски носии като част от коланите присъстват многобройни цветни вълнени пискюли и помпони, които падат отзад или се спускат странично. Техният символ е, че притежателката им е готова да има деца.

Основно предназначение на колана е да пази притежателя си от всички видими и невидими злини. Съществен момент от изработването на колана са неговото начало и край. В началото и края на коланите се натрупват втъкани ивици, ресни. Коланът/ поясът е своеобразна линия на живота с начало, среда и край и оформя спирала около тялото. Вярвало се е, че колкото по-дълъг е коланът, толкова по-дълго ще живее притежателят му. По време на бременността, жените са се опасвали по особен начин с цел да запазят плода и да го износят до край. Някои от вариантите на опасване – прилагане към колана на специално изпредена нишка или нарисувани икони. За особено силна защита се е използвал колан от змийска кожа, обвита в плат. С него родилката остава до раждането и го пази за  следващата бременност. Масова практика през бременност е носенето на металния колан, т.е. пафтите до края на бременността, подарени на сватбата от мъжката страна.

Пафите наподобяват две очи и основават въздействието си на връзката с човешкото лице. На пафтите жените закачат различни метални предмети – ножчета, копия, меч… металът със способността си да отразява се възприема като защита за отблъскване на злото. Тесният,дълъг колан с ресни и пискюли е присъщ за младата девойка, която с него иска да съблазни, да привлече вниманието и да покаже, че е готова за брак и зачатие. Обратно на нея омъжената жена носи широк колан/ пояс или колан с пафти, който осигурява благополучна    бременност.При мъжете препасването около кръста става с пояс. Поясът предпазва, лекува, той е магичен. Вярата, че   тази част от облеклото предпазва се дължи на кръга, който поясът сключва около кръста на човека, а кръстът е центъра на неговия живот, той разполовява тялото на две. Опасването означава още и сродяване, побратимяване, осиновяване или осигуряване на семейната цялост при погребение ( при загуба на член от семейството, останалите живи се опасват заедно за сплотяване и запазване на рода). И обратното – ритуалното разрязване и разкъсване на пояса означава отчуждаване или прекратяване на родствена връзка, на разтрогване на брака или на побратимяването. Мъж без пояс не е мъж.

Още един символ на половата зрялост при младия мъж е поставянето на пояс. Това обикновено е свързано с първото коледуване на младежа. Основният цвят във всичките му нюанси при младите неженени и женени мъже е червеното. Както и в женското облекло, в поясът  присъстват множество ресни, спускащи се от краищата в ляво или в дясно, в зависимост от семейното положение. Несемейните – с ресни от ляво, а младите женени мъже – от дясно. При младежките пояси се наблюдават допълнителни елементи за съблазън и полова сила – пъстри коланчета с много пискюли. Голяма част от връзките, които украсяват младежките пояси са изработени от техните любими девойки. Младежите ги приемат, понякога ги крадат и ги връзват на кръста си като знак, че са част от общността и вече имат избраница. Допълнителна украса са забитите войнишки копчета, метални пластинки с форма на кама или пушка, които висят към бедрата.С настъпване на старостта, белезите за полова зрялост и възпроизводство се заличават – както в поясите, така и в цялото облекло по принцип. Цветът става тъмно червен, кафеникъв или съвсем тъмен, няма ресни и метални украшения. Поясът като част от облеклото, за разлика от другите дрехи, не изразява по никакъв начин материалното благополучие на собственика си, а е символ само на полово-възрастово обозначение.

Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от най-ценните и с непреходна стойност достойнство. То е най-убедителното свидетелство за богата душевност, за високо художествени заложби, за нестихващ стремеж към красота. Украсата на облеклото – дело на българката – носи отпечатъка на семейно-родовите традиции, на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност с роля на социален регулатор.

© 2023 Илиана Дечкова