Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

       За да се извеза една шевица е нужно майсторство и търпение. Иглата неуморно пробива плата, и шари с багри и фигури българските дрехи и килими. Пробиването на тъканта е действие, което изразява оплождането. За да се роди новият живот, тъканта, плътта трябва да бъде прободена. Оплождането е продължението на рода, продължението на традицията.

Неслучайно имаме сходство с орнаментите в индийските и китайски подобни знаци в народните им мотиви. Дори цветовете и изказът им е близък или много сходен. Прабабите ни носели задължително дълга бяла риза, чиито поли и ръкави собственоръчно украсявали с разноцветни шевици.

Фолклорен сборник „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Народът ни приписвал магически способности на везмото. Самото везане било съпроводено от редица забрани и символични действия. Понеделник или четвъртък са били добрите дни за започване. След това девойката е прекръствала и започвала. За да спори работата на майсторката, в много краища на страната и връзвали червен конец – да я пази от зли сили. Всяка фигурка, всеки цвят и конец имали своето сакрално значение. Но те присъствали само в дрехите на момите, които още не познавали мъжка ласка, защото се смятало, че шевиците са символ на чистота, непорочност и нравствени добродетели.

Най-често се използвал вълненият конец. Смятали го за символ на богатство и плодородие. За дълголетие и безсмъртие везачките използвали конците на боговете – свила и златната и сребърна нишка. Най-широко използваният орнамент бил ромбът, във всякакви разновидности. Ромбът се смятал за символ на женското начало и на плодородието. За жизнена сила и плодородие момите извезвали стръкче цвят, което напомняло дървото на живота. Различните растения като украса били присъщи за дрехите на младите жени в детеродна възраст.

виж още – Осем от най-често срещаните шевици

Често в старите носии можем да видим извезани птици, като петелът заема почетно място. Петелът е символ на живота и вечното възпроизводство. Когато момите носели извезани петли върху ризите или полите си, показвали, че вече са готови за семеен живот и създаване на потомство. Паунът пък предпазвал момите и младите невести от уроки, а това също се срещал често по дрехите им. В златоградските села Старцево и Ерма река жените втъкавали шевици-кодове за родова принадлежност. Това са геометрични символи, които били подбирани така, че всеки род да се различава от другия и да се познава. Кодовите шевици помагали на младите да се разбират ако са от един род, да не се задяват. По време на насилственото помохамеданчване, когато жените били принудени да ходят забулени, точно шевиците им помагали да се разпознават в селата. Жените от един род са имали точно определена украса на престилката – това е било като герб на рода. Момците, като се събирали на хоро, по тази украса разбирали коя мома от кой род е.

За съжаление днес няма документално записано коя шевица на кой род е принадлежала. Десенът е един и същи.

Един от най-популярните мотиви в българските шевици е Елбетицата – древно изображение на слънчевите цикли и кръговрата на живота. Двойният кръст показва четирите посоки на света и  четирите най-важни позиции на слънцето – слънцестоенията и равноденствията. Елбетицата е символ на хармония.В различните краища на страната наричат този символ с различни имена: „колото”, „грошанката”, „трапезата”, „зелената нишка”. Но „елбетица” е най-старото и най-разпространеното. И днес някои баби казват „елбетя”, т.е. „ако е рекъл Бог” = „ако така е правилно”. Така се влага представата за по-висш порядък, на който човек трябва да се подчинява.

Другият древен и популярен символ в родните шевици е Дървото на живота. То е насочено нагоре и символизира растеж и развитие, но без да се губи здравата връзка с корена.  То олицетворява и цикличният характер на космическата еволюция – живот, смърт и ново начало. Короната на дървото е символ на небесния свят, на божественото, Стволът е земния свят, светът на човеците. Корените са светът на духовете и мрака, те са долния свят. В същото време дървото показва и преходът и разделението между световете.

© 2023 Илиана Дечкова