снимка на каменна жена

ЧОВЕШКАТА ЖЕРТВА – ГАРАНЦИЯ ЗА КАЧЕСТВО В МИНАЛОТО

Споделете тази публикация на:

Из „Имало едно време – нрави и светоглед на българите“

Много легенди разказват за вградени хора или сенки в основите на строежа. Хората смятали, че така строежът ще бъде здрав и ще устои дълго във времето. Една от най-известните е възпята в народната песен за вграждането на майстор Маноловата жена Невяна. В песента се разказва как трима братя майстори градили мост. Строежът продължавал дълго, защото средният свод все се рушал. Досетили се те най-после, че строежът иска жертва. Решили това да бъде една от жените им, но решили и нищо да н е им казват. Коя дойде на другия ден най-рано при тях, нея да зазидат в моста.

Ролята на къщата у старите българи

Маноловата жена Невяна

Прибрали се братята у дома и само най-малкият, Манол, не казал нищо на жена си. На другия ден жена му, след като напразно канила етървите си да отидат заедно да занесат храна на мъжете си, отишла сама. Когато видял отдалече младата си невяста, майстор Манол заплакал скришом. Когато пристигнала, той я помолил да потърси пръстена му, който бил паднал до свода. Тръгнала тя да го търси и , другите майстори я повалили и започнали да я зазиждат. Невяна плакала и се молила да я освободят, но като разбрала, че е напразно, помолила ги да оставят гърдите и очите й открити, за да може да гледа и кърми детето си пеленаче. Майсторите склонили накрая и изпълнили молбата й и тя дълго време кърмила детето си и плакала.

Основни части на къщата според народните вярвания

Мит или истина

По време на строежа майсторите оставяли недостроено място. Това се правело нарочно. Винаги някой минавал от там – по невнимание и от незнание или чрез подлъгване. Тогава майсторите го блъскали вътре и го зазиждали. Смятало се, че така строежът ще остане здрав за винаги. Някъде не постъпвали толкова жестоко. Вместо да зазидат жив човек, зазиждали само сянката му. За да вградят сянката на човека, майсторите вземали мярка на сянката му с пръчка, тръстика или въже, разбира се, без знанието на обречения. След това я вграждали в основите или в друга част на строежа. Скоро след този акт жертвата започвала да линее, заболявала и умирала или се превръщала в таласъм.-

Този суров езически обичай продължава много дълго във времето. Смята се, че някои мостове като Павлекюпрюси на р. Еркене (приток на р. Марица) или Кадин мост на р. Струма, или Маринов мост при Перущица са устояли във времето, само защото майсторите вградили жена или сянка на човек. При събарянето на джамията в с. Мадара в основата й бил намерен цял човешки скелет. Или е бил взидан човек или, по-вероятно, че основите са попаднали над гроб.

© 2023 Илиана Дечкова

за VI GROUP BG

Човешката жертва-гаранция за качество

 

Вашият коментар