През 21 век човечеството се изправя пред някои от най-обезсърчителните предизвикателства. Най-добрият ни ресурс се оказва възможността да култивираме уникалните си способности и въображение. Да бъдем креативни и иновативни. Най-голямата опасност е да се изправим пред бъдещето, без да сме инвестирали в него. Но за да се ориентираме в сложната среда на бъдещето, не трябва да се взираме само в огледалото за обратно виждане. Трябва да разчупим клишетата, за да успеем.
Креативността е огромен дар за човешката интелигентност. И колкото по-сложен става светът, толкова по-изобретателни трябва да бъдем, за да оцелеем. Всеки човек разполага с този дар. Но все повече хора са забравили това. Живеем в свят, който се формира от идеи, ценности и вярвания на човешкото въображение и култура. Светът днес е създаден веднъж от при родните сили и втори път от разчупването на стереотипите. Мислите и чувствата не са създадени само за да виждаме света такъв, какъвто е. Те служат и да раждаме идеи, с които да го променим и развиваме. Различните общности живеят различно и сами създават своите светове, следвайки собствените си идеи. Но големите революции в човешката история са породени от нови начини на виждане, които разбиват старата сигурност.
За да осъзнаем собствения си креативен потенциал, означава да намерим себе си. Светът се променя много бързо. И няма как да знаем какво ще се случи в близкото бъдеще. Защото културните промени рядко са линейни и трудно се предсказват. В тази динамика имаме все по-голяма нужда от нови идеи, от хора, които да работят в екип и да умеят да комуникират.
Малките деца са пълни с идеи, но после нещо се случва. Защо спираме да мислим нестандартно, когато пораснем? Или може би креативността още тлее в нас, но вместо да я разгорим, ние по някаква причина я потушаваме. За да си отговорим на тези въпроси, нека първо да видим какво значи да си креативен. И кои са хората – иноватори. Процесът на творчество има три основни стъпки. Първата е въображението, моментът, когато виждаме в ума си неща, които не са достъпни в дадения момент за сетивата ни. Втората стъпка е креативността – умението да развиваме оригинални идеи със стойност. И накрая стигаме до иновациите – моментът, в който вкарваме тези нови идеи в практиката. Грешно схващане е, че само специалните хора са креативни и че това е рядък талант. На практика всеки може да бъде креативен, стига да е поставен при подходящите условия. Друго грешно мнение е, че креативността се свързва само с определени дейности като реклама, изкуство или дизайн. Природните науки също могат да бъдат креативни. Изобщо навсякъде, където използваме своята интелигентност, креативността може да пробие. Старбъкс със сигурност не са измислили кафето, но успяха да създадат определена култура около него.
Да си креативен означава да си играеш с идеите, да се забавляваш и да освободиш въображението си. От една страна креативността е свързана с упорита работа върху идеи и проекти. Но от друга – и с вземането на решения кое и как ще сработи най-добре. И въпросът не е само да започнем нещо ново, а да съумеем да го задържим. За да създадем обаче, едно дете, което ще израсне креативен възрастен, е нужно да му дадем свобода.
Всеки родител е програмиран да защитава и да се грижи за детето си. Има и изключения, разбира се, но те само потвърждават правилото. И основното, към което се стремят мама и тати, е да дадат сигурност на своето дете. Толкова силно се стремят към това, че към днешна дата не се усещат как минават границата на полезната сигурност. Съвременният човек е загубил представата си за свобода. И често я бърка именно с тази сигурност. Истинската свобода се обуславя преди всичко от възможността човек сам да взема решения за живота си. А в днешния модерен свят на практика отделният индивид няма възможност да решава сам почти нищо. Държавата осигурява почти всичко – образование, здравеопазване, работа, но в същото време контролира и всичко това. Същото е и в семейството. Днес родителите все повече обгрижват излишно децата си. Правят нещата вместо тях с идеята детето да не се нарани, да не пострада, вместо да го научат добре да се справя само. Така съвременното общество се напълни с поколения зависими деца, които ще израснат като зависими възрастни; големи хора, неумеещи да правят определени неща и да вземат решения. Тези бъдещи възрастни така ще възпитават и техните деца.
Свободата е преди всичко независимост и умение да се справяме сами. Първият принцип за изграждане на едно успешно дете е да му дадем повече свобода и по-малко сигурност, да го научим как да борави с въдицата, вместо да му поднасяме рибата направо сготвена. Но освен независимост, свободата е и наличието на самоконтрол, самодисциплина и самоуправление. Защото те са крайъгълният камък по пътя към успеха. Каква е връзката със свободата? Много просто – когато умеем да се контролираме, се предполага, че действията и решенията ни не зависят главно от емоциите ни. А независимостта е предпоставка за свободна воля. За да се изгради това чувство на самоконтрол у едно дете, то трябва да научи от ранна възраст значението на думата НЕ. Трябва да се научи, че пътят, по който е тръгнало, не е равен и безопасен. Там има прегради, които то да преодолее и ограничения, с които да се примири. И въпреки вродения ни инстинкт да задоволим рожбата си, трябва твърдо да отстояваме нашето НЕ, защото именно това е правилното за детето ни.
За да бъде успешно едно дете е важно какъв характер има то. Вярно е, че децата просто се раждат някакви. Но нравът все пак може да се моделира. Добрият, благият характер води до доверие. И се състои от два компонента – почтеност и компетентност. Но те трябва да присъстват едновременно в характера. Защото един човек може да е честен, но ако няма нужните знания и умения за даденото нещо, няма как да му се доверим. Обратното също е валидно. Имаме насреща си изключително способен човек, но ако не е почтен в отношенията си с хората, също буди недоверие и бива отхвърлен.
Днес сме свидетели на това как важността на характера се пренебрегва. Живеем в свят, където доминира липсата на ценности. Хората продължават да вярват, че успехът не се дължи на умения, поемане на рискове, отговорност и добър нрав. Те вярват, че имат нужда само от добри връзки, пари в брой и схема, с която да прецакат другия, който и да е той. Смятат, че ако един проблем не може да се реши с пари, ще се реши с много пари. Този манталитет е така дълбоко вкоренен в модерното общество, че всички го възприемат за нормално. И забравят, че всъщност има и други начини. От нас, родителите зависи какъв ще е манталитетът на бъдещото общество, което сега расте.
Живеем в пъстър, но сложен свят. Свят, препълнен с информация, която ако човек не знае как да употреби, тя остава безполезна. За да може да се случи това, всеки човек притежава свой собствен мисловен модел. Всеки ден ние вземаме частици информация и ги налагаме върху този наш модел. И след това вземаме решения, които определят начина ни на живот. Големият въпрос тук е дали мисловният ни модел е правилен. А той не е изграден за един ден, създаден е и се развива още от детството, под влияние на семейство и околна среда.
Животът е пълен с препятствия. И нашата най-голяма отговорност като родители е да внушим на децата си да не се страхуват от тях. Да ги научим да се изправят смело срещу пречките и да ги приемат като поредното предизвикателство, чието решение ще донесе нови възможности. Защото обратното е равно на провал. Обратното означава, че детето ще превръща всяко предизвикателство в проблем и ще бяга от него от страх. Докато се превърне в човек, ненамиращ никакъв смисъл в живота.
© 2023 Илиана Дечкова