Във времена на криза, колкото и страшно да е положението, човекът има едно свойство, което му помага да оцелее. Въпреки всичко. И това е смехът. Въпреки страха, въпреки трудностите, хората намират сили да обобщят ситуацията и да изразят своите емоции в песни, стихове, снимки. Така се ражда народният фолклор.

Да живее българският учител

Не мога повече. Цял ден уча с децата, за зайци, реки и дроби. Вие знаете ли до каква дължина достига заекът? Знаете ли с какво се храни ? Знаете ли, че 3 цяло и 2/3 е същото като 11/3? Знаете ли стихотворението за т’ва дете, дето разбрало, че пролетта е дошла, когато две скапани лястовици му чукнали на стъклотo?!

Девет дни и вече обожавам българския учител. Това е човек, който живее сред стрехи, зайци, делти, естуари, числа и пр.! Това е корав и смел индивид, който рецитира цитати на Левски, стихове на Ботев и пее песни за минзухара без окото му да трепне. Цял ш@бан ден измислям пряко значение на преносни изрази като “пухкав сняг”. И само някой да е дошъл да ми каже, че бабите ни са имали по 12 деца, ше го обезглавя.

Днес получих амнанайсет мейла от учителя по музика на детето с песни. Не да ги пея по балконите[1], а да ги тренираме у дома. Няма да пея. Майната му. Искам да копая в мината, искам да престана да научавам неща за света. Колко породи зайци имало? Ма да има колкото ще! Те знаят ли колко ексела аз е трябвало днес да отворя? Нали сме в изолация? Защо къщата ми е пълна със зайци и цифри? Да пукне тоя вирус, деева.“

Дистанционно обучение – що е то?

Децата стават рано, пускат мобилните устройства и започва преподаване на новия урок. Е да, ама не. Звучи така :

– Айде ставай, че стана никое време, а колко има да учим ти е бедна фантазията.

– Айде пиши, че кога ще готвя, и до магазина трябва да ходя.

– Мамооо, не разбирам задачата.

– Прочети ми я, ама по-силно, че простирам.

– Оф, нищо не чувам, след малко ще дойда ( през това време, понеже не разбира задачата и чака майка си), се цъка яко на TikTok. Прането е проснато.

– Дай да я видя тази задача…Сядам и чета :

„Боян сгъва квадратна салфетка с дължина на страната 36 см на две по   хоризонталната линия през средите на две  срещулежащи страни, след това още на две по вертикалната линия през средите и така  нататък  Колко е лицето на получената фигура след   4 сгъвания ?”

– Ъъъъ…. Маме, я ми донеси една салфетка от кухнята…. И влизам в ролята на учител, нали все пак трябва да обясня, така че да ме разбере. След около 30-минутно сгъване и прочитане на задачата, размисъл от двете ни, се стига до следното:

– Я, дай да видим по български език какво има, после ще пишем по математика  ( като преди това блока вече е разбрал, че учим по математика).

Вадим Български език, стр. 43, урок 38. Ще се учим да членуваме съществителните имена. Така, сядам аз и прочитам урока, в който обаче инфо почти няма. И така:

– Слушай сега да ти обясня, кога е пълен и кога кратък член.

– Слушам, слушам – ми отговаря.

– Гледай сега, ако съществителното име е от мъжки род и е подлог в изречението, и може да го заместим с Той, пишем пълен член.

Следва около минутка мълчание, сигурно мисли над казаното от мама.

– Ъъъъ, я пак ми обясни….

Обяснявам пак, след час обяснение и примери, и задачи от учебника, най – накрая стигаме до домашното. Вече спокойна, че ме е разбрала ( викам си, ега ти, да бях станала учителка) отивам да върша останалите задачи… Все пак нещо трябва да се яде. След 10 мин. тишина, се чува:

– Мамоооооуууууу, ела за малко….

– Кажи какво има, че мия на мивката ( която е затрупана, защото ученето е над всичко).

– Не разбирам 4-та задача. Ще те чакам да измиеш и тогава.

Измивам това, което ми е в ръцете, зарязвам останалото и отивам да спасявам положението. Разбор на деня: прахосмукачката поне успях да я извадя, нищо, че не я пуснах. Половината неща обаче в мивката не са измити, до магазина не стигнах, ама какво лошо има в сандвичите. Утре ще сготвя. Колко му е.  Математиката и нея ще я наваксаме, ега ти и математиката…нЕма да ни бутне. Прането обаче е на простора, цялото.

Започваме да учим по Човекът и природата, Човекът и обществото, Литература и Английски език. Нищо работа.

**********************************************************************************************************

Настоящото четиво НЯМА за цел да провокира политически дебати, теории на конспирацията, да дава оценка в стил „кой крив – кой прав”, нито да демонстрира проява на неуважение към Генерал Мутафчийски.

Нека се посмеем, да се позабавляваме… и да помним. А след това всеки сам за себе си да си извлече поука.

Текстовете и снимките са от интернет, главно Фейсбук – събрани, подредени и редактирани от мен. Те са произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор. Според „Малък тълковен речник на българския език“, Стоян Буров и Пенка Пехливанова, издание 1998 г. афоризмите и епиграмите под формата на текстове и снимки могат да се категоризира като съвременен български фолклор и по смисъла на чл. 4 т. 3 и чл. 6 ал. 1 от ЗАПСП  не са обект на авторско право що се отнася до първоизточниците.

… следва продължение