Голямата тайна на вампира Евгени Кръвосмучков Българанов

автор: Хеката

Евгени Българанов бе потомък на голям и стар вампирски род, но от както му беше хрумнало да „израства духовно“ никак не се гордееше с това.

Преди десет години, когато беше слязъл в близкия град за да се нахрани, видя двама мъже, които спореха доста разпалено и реши, че това е идеалната вечеря. Но, когато се доближи до тях, без да иска се заслуша в разговора и това се оказа голяма грешка. Колко пъти мама му беше казвала да не се заслушва в човешките приказки. „Хората Генчо – казваше мама Вбесина – постоянно говорят за разни неща, от което никога не излиза нищо добро. Стой далече, скъпи и не ги слушай, докато се храниш.“ И ето че сега той пренебрегна думите на мама Вбесина и слушаше разговор за духовното израстване. „Щом хората го могат, значи и аз го мога. Ще започна духовно да израствам“ – помисли си Генчо и започна да се храни доволен от взетото решение.

Когато се прибра у дома, на пустия хребет високо в планината, Генчо преобърна цялата библиотека в търсене на книга за духовното израстване. Но така и не откри нищо. Хубавото на Генчо беше, че никога не се отказваше и всъщност това беше причината да вземе това смелото или безразсъдно, зависи от гледната точка,  решение. „Ще отида при Нацупондри Велики. Той е велик и могъщ магьосник и ще ми каже как да израсна духовно“ – си каза Генчо и с нетърпение зачака идването на нощта. Когато тя настъпи, Генчо разпери криле и се отправи към високата снежна планина, където на връх „Сребърна искра“живееше могъщия магьосник.

*******************************************************************************************************

В средата на нощта Генчо беше пред входа на пещерата, където живееше великия магьосник. Той престъпваше нервно от крак на крак и набираше смелост да влезе вътре. Съсловието на магьосниците беше непримирим враг на вампирите. Те враждуваха от незапомнени времена и вече нямаше жив маг или вампир, който да може да каже коя е причината. Генчо стоеше пред входа на пещерата и умираше от страх, но беше убеден в едно – ако искаш да сбъднеш желанията си, трябва да преодолееш страховете си. Той толкова много искаше това „духовно израстване“, че беше готов да поеме риска и да понесе последствията. Вампирът направи няколко крачки в пещерата и се спря.

В дъното на пещерата явно гореше огън, защото вътрешността беше осветена. Но Генчо не можеше да види магьосника, защото една огромна скала му пречеше. Великият маг усети присъствието на неканения гост. Той се провикна, а ехото направи гласът му страшен:

-Кой си ти е какво искаш?  – попита Нацупондри Велики.

-Аз съм Генчо и искам да израсна духовно – каза вампирът като спести на магьосника факта, че е вампир. Може да беше  безразсъден, но не и луд.

– Еее?! Ами израствай тогава.

– Не знам как. Бихте ли ми дали някакъв съвет?

– Започни да променяш себе си – каза Нацупондри и влезе навътре в пещерата, зает със своите велики дела.

На Генчо не му стана много ясно какво точно му каза магьосника, но това беше моментът, в който той взе решение да стане вегетарианец и с това сложи началото на своето „духовно израстване“.

**********************************************************************************************************

  Генчо израстваше вече цяла година, когато един ден я видя…. Нежна и грациозна, движенията и изглеждаха така изтънчени, така аристократични. Тя се движеше в небето с неописуема грация… Метлата на Хек. Отново натоварена с някаква задача, тя бързаше да я изпълни и не забеляза заплесналия се по нея вампир. Това стана възможно едва когато вампира и един прилеп се сблъскаха челно и предизвикаха огромна суматоха. Метлата на Хек се притече на помощ, но жертви на въздушното пътно произшествие нямаше. Малкият прилеп беше повредил навигационната си система, която току що бе взел от основен ремонт и сега се налагаше отново да се връща в сервиза. Беше ядосан, но нямаше какво друго да стори.

Тогава Метлата се обърна към вампира, погледна в големите му черни очи дъхът и спря. Тя почувства как клечките и настръхват и дръжката и покафенява от непознатото чувство.

– Добре ли си? – попита тя с хриптящ глас, който прозвуча в ушите на вампира като звън на медена камбанка.

-Да – каза Генчо пелтечейки.

*********************************************************************************************************

Генчо беше влюбен. От три дни ходеше като натровен от гъби мъжеморки, а главата му сякаш беше пълна с хелий. Майка му започна да се притеснява; когато и да го погледнеше, той винаги имаше една глупава усмивка на лицето, която не вещаеше нищо добро.

… следва продължение

© 2023 Илиана Дечкова